Бургас може да се гордее, че в града живее един заралия, способен да изненада със разказите си за морето. На пръв поглед Динко Динков изглежда смирен, спокоен и тих мъж, но душата му копнее за подредбата на изречения, от които оставаш без дъх.

Динко, който е учител по професия, създава сборник, разкриващ пробелмите с разрухата на семейството, разказва за благородните цели на учители, рисува картини от магическия рибарски живот, потапя ни в очарованието и красотата, в опасностите на подводния риболов.

Майсторът на словото напълни новия Дом на писателя в Бургас за премиерата на книгата „Уморен“.

Краткото й представяне пред гости, близки и приятели на Динко, направиха едни от най-добрите бургаски писатели – Ваньо Вълчев и Манол Манолов.

„Динко Динков е толкова млад автор, а ние сме вече безнадеждно остарели. Все още пишем с главни букви, слагаме в края на изреченията точка и спазваме всички препинателни знаци. Това е признак на остарялост. Когато обаче разтворихме книгата, видяхме че и Динко пише с главни букви. Стана ни по-леко!“, каза с типичното си чувство за хумор Ваньо Вълчев.

Той разказа, че прочитайки книгата „Уморен“, се е върнал в средата на 50-те години на миналия век.

„Не защото самата книга е старомодна, а защото поведението на голяма част от героите напомня поведението на литературните персонажи, създадени от автори, наречени от тогавашната литературна критика и преса във Великобритания – сърдити, млади хора.

За първи път това определение е направено в пиесата на британския драматург Джон Озбърн „Обърни се с гняв назад“, появила се през 1956 година на миналия век.

Сърдитите млади хора са твърде различни един от друг като автори и само десетилетия след началото в края на 60-те и в началото на 70-те години, поемат по различни пътища.

Времето ражда героите си, а у нас то се ражда твърде по-късно. Динко Динков е приютил някои от тези герои в своите разкази“, обясни Вълчев.

Силно го е впечатлило това, че Динко никога не започвал да пише от нулата.  Преди да посегнел към белия лист, вътре в себе си той е нагнетявал настроенията си, сгъстявал е тоновете и разказите започвали с висок, емоционален градус.

„В тези разкази не се навлиза бавно и постепенно като в морето, а все едно си скочил високо от кулата и водата мигновенно те обгражда. Хубаво е, че Динко описва разказите си безстрашно, а спокойствието не се среща често по страниците“, допълни Вълчев.

Любимите му разкази в новата книга на Динко са „Състезанието“ и „Шабловия кой“. Вторият грабна първото място в Никулденския конкурс на Gramofona.com.

Ваньо Вълчев допълни, че двата разказа като материя са в кръвта на писателя и че в тях се открива силата и възможностите на Динко.

Манол Манолов също подкрепи колегата си и похвали книгата на заралията.

Авторът е нарекъл героите си със звучни имена, а рибарите на Динко са отрудените люде и надали са чували думата романтика. Тези сурови мъже знаят от както се помнят, че Христос е нахранил 5000 души с 2 хляба и 5 риби. Тяхната амбиция е не да повторят чудото на спасителя, а само да подсигурят прехраната на близките си. Много уместно Динко е ползвал шеговитата пословица какво ли ядат хората, които не живеят край морето? Но какво е рибата без хляб, нали от него никой не е по-голям“, обясни Манолов.

Специално за премиерата на книгата пристигна поетесата с китара Татяна Йотова от Айтос, която въпреки че бе болна, изпя на Динко няколко песни.

Съпругата на Динко -  Десислава Динкова, която е и негов редактор на книгата, също го поздрави и разказа откъде идва името "Уморен".

„Първоначалната идея за заглавие бе „Шабловия кой“, после „Сватбари“, но аз не харесах нито едно от тях. Тъй като всеки от героите в разказите е уморен, реших, че това е най-подходящото заглавие. Освен това в него има и думата море, морето на Динко. То е надежда, а когато човек отиде при него, се връща с нови сили“, каза още Десислава. За премиерата на новата си книга Динко получи много прегръдки и цветя от своите гости, а той им върна жеста с автографи.