Святото слово събра творци славянски държави в Бургас в навечерието на най-българския празник – Деня на славянската писменост и българската просвета и култура.

Калина Тельянова избра да постави началото на срещата, като припомни  част Похвала за нашия блажен отец  и славянски учител Кирил Философ на Климент Охридски  – блестяща творба на тържественото красноречие, написана през  ІХ  век.

Роза Боянова представи поетът и издател Иван Херцек от Хърватия, който поради бюрократични пречки не успя да се включи в срещата лично. Тя прочете и няколко негови стихотворения. Ето едно от тях:

„Къде се появява снегът? – питаш ме.

В нощта. Винаги – в нощта, която ние не виждаме.

А къде изчезва?

В нощта. Винаги в нощта, от която се страхуваме. „

Николай Гундеров – поет, актьор, режисьор се представи и сам. В Бургас, още 9-годишен той е написал първите си стихотворения. После завършил Славянска филология в Софийския университет, а по-късно и режисура и драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага. Сега снове между България и Чехия,  и тук и там режисира спектакли, участва в театрални постановки  и филми. Обеща скоро да се появи и на бургаска сцена. Носител е на първа награда от конкурса „Петя Дуброва” , а стихосбирката му „Синтаксис на грижите” получава националната  награда за най-добър поетичен дебют на конкурса „Южна пролет”.  Следват награди и за режисура и актьорско майсторство – от Чешката театрална академия DAMU, от Съюза на полските актьорски асоциации, от Международната академия за изкуства в Париж... Живее и работи като главен режисьор в чешкия град Мост. В момента подготвя в Народния театър в София постановката на „Балът на пожарникарите”от Милош Форман.

„Като поставям спектакли  в чужбина, често ме питат от кой град съм. Там знаят само София и Бургас... Аз съм щастлив, че чувствам Бургас като кръвна група. Този град действително е магнетичен, той е град на духа. Щастието е пълно, когато човек бива разрошен морския вятър и когато може да напише стихотворение и да го отнесе в чужбина. За мен лично поезията е „химическо чистене”. Когато душата на човек се нуждае от поезия, той прочита едно стихотворение и става необикновено чист, без да плаща за това. За мен поезията е най-прекрасното прочистване на душата”, категоричен бе Николай, преди да прочете три от своите чудесни стихотворения. Ето едно от поетичните му  откровения:

„Щастието е врабец с един крак.

Каца на рамото ми

да си почине от летенето.

justify;">Хващам се за него,

за да се отлепя  от вървенето.”

Другият гост - Щепанка Ислова е художник - илюстратор от Чехия, пише разкази и комикси, в момента работи върху сага в комикси.  Тя е за първи път в България и е много впечатлена от страната ни. Чрез изкуството изразява своите вътрешни усещания и разказва истории. „Първо при мен идва словото, защото чрез него се създава историята, на базата на историята се създават изображенията, но границата е доста тънка, така че нещата се преплитат, не е възможно точно да се определи дали първо е словото или визуалната част”,  сподели художничката. По време на престоя си у нас създава комикс на тема „Мисията на Кирил и Методий във Великоморавия”, който представя в КЦ ”Морско казино”. 

Лукаш Завржел- фотограф от Чешкия културен център допълни палитрата на славянското изкуство с фотографиите си. „Според мен Бургас е много различен, тук живее повече изкуство, той е красив град, и има море...”, сподели фотографът, който снима в черно-бяло и понеже сам той е надарен с буйна къдрава коса, изкушава се да запечатва други  къдрокоси хора. По-точно – косите им.

 

 

 

 

 

Представителят на България в писателската среща бе бургаската авторка Милка Стоянова. Тя представи няколко стихотворения от последната си книга „Пасаж от зима”.

Руското слово прозвуча в песните, изпълнени от Симона Иванова, Росица Георгиева и Артьом  Клущук – ученици от класа на Галя Ичеренска в НУМСИ – Бургас.

 

Поздрав към участниците в срещата в типичния си притчов стил поднесе писателят Атанас Радйонов. „Това, което четем днес, което споделяме,всички произведения на човешкото изкуство са пътни знаци. Можем ли да си представим пътя на отделния човек или на един народ без тези пътни знаци? Днес, 1150 години след като братята Кирил и Методий са създали своята азбука осъзнаваме как е създадена тази огромна славянска култура, без която не можем да си представим световната култура и цивилизация. Срещите, които правим са в тази логика – да се утвърждава  свещеното дело на Кирил и Методи, благодарение на което е създадена великата славянска култура”, каза Радойнов.

Всички, които споделиха хубавия  празник, който от години събира радетелите на славянството и почитателите на славянското слово и ги кара да се чувстват особено близки, си обещаха да продължат традицията. И да тачат святото слово.