Който обича класически пиратски истории, няма да се наложи да търси дълго, за да се наслади на нещо ново по темата. Достатъчно е да разгърне страниците на „Окото на вълка”, за да изживее вълнението от приключенията на капитан Джейкъб. Пиратът е роден във въображението на 16-годишния Милен Иванов, ученик в бургаската гимназия по строителство и архитектура. Както, впрочем, и всичките приключения на капитан Джейкъб. Защото се оказа, че всички прилики в сюжета са случайни – младият белетрист призна, че не е чел „Островът на съкровищата”.
„Окото на вълка”, или „Безсмъртното плаване на капитан Джейкъб” получи официална виза за пътуването си към любителите на приключения с представянето си пред бургаската публика в Културен център „Морско казино”. Да споделят събитието и поздравят автора, който живее в м.с. Черно море и всеки ден пътува до училището си в Бургас, дойдоха както приятели, съученици и роднини, така и бургазлии, за които бе повече от любопитно какво е сътворило 16-годишното момче, дръзнало да построи с думи такава внушителна творба. Сред тях бяха заместник – кметът Йорданка Ананиева и кметът на м.с. Черно море Любомир Събев. Издателство „Либра Скорп” се явява посредникът между автор и читател. Така се появява самата книга, която още с появата си предизвиква нужда от продължение. Да, приключенията на капитан Джейкъб ще продължат в следващата книга, която вече е почти готова. Дали ще има щастлив край, ще разберем когато и тя стигне до читателите.
Писателската дарба на Милен се оказва приятна изненада и за неговата учителка по литература, която се появи на представянето на книгата в ролята на водещ. Тя сподели, че е впечатлена от това, което е
прочела и се надява същият ентусиазъм, който Милен е проявил в създаването на сюжета и образите да го води и в останалите житейски посоки. Защото му предстои дълъг път – и като професия, и като човек. А дали и като писател? Времето ще отсее... Може да помогнат малко и критиците...
Съвсем в подкрепа на твърдението, че който може да пише, не се справя много добре с говоренето, Милен Иванов бе лаконичен в отговорите на въпроси, зададени от публиката. Все пак научихме, че обича морето и морските истории, че за писане намира време в събота и неделя, че пръв читател на написаното е майка му, която го подкрепя в рискованото начинание, че не го мами безлюден остров, а Хавай... Сподели и това, че започне ли да пише, сякаш историята се създава сама. От втората част на „Окото на вълка” остават само няколко глави...
Сякаш съвсем от нищото, на представянето атрактивно се материализира самият капитан Джейкъб. Дали точно така си го е представял авторът, не стана ясно, но безспорно появата на героя бе впечатляваща . Освен прословутата бутилка /в случая – малка бутилчица/ и дълга сабя, капитан Джейкъб носеше... акордеон. Младежът, превъплътил се в ролята на пирата предпочете да остане анонимен. Той обаче поднесе изключително атрактивен прочит на част от романа, с което показа, че с удоволствие би защитил образа и на филм.
Музикалният фон на литературната вечер бе поверен на Гого Милтиядов, който и този път бе на ниво с изпълненията си на рояла, но кой знае защо не се вписа в темата и с вокал...
А ако питате откъде идва заглавието на книгата „Окото на вълка”, ето: в схватка с вълк героят остава с едно око и за компенсация взима окото на вълка, което поставя вместо своето... Така придобива и „вълчият” усет... А какво става по-нататък? Ами, прочетете сами...
