Павлина Йосева изнесе в Бургас поетичен рецитал, с който представи новата си стихосбирка „Отвъд тишината”. Поднесените от нея стихове прозвучаха достатъчно убедително, за да накарат всеки от присъстващите на събитието да разгърне страниците на книгата и да се потопи в бялата тъга, която просто няма как да не накара поне една струна в онова, най-дълбокото, да зазвъни... Защото тя е нарисувала с думи картини, които познаваме, които помним, дори понякога да ни се иска да забравим... И това се случи сред уникалните пейзажи на Генко Генков в бургаската художествена галерия, по съвпадение станали подходящ фон за словесните рисунки на Павлина Йосева. Много чисти, много човешки, много истински... Ето една от картините:
Камбаната на селото не бие.
Звънарят се е схлупил като пладне.
Не ми е нужен поп за литургия.
И вълците са по-добри от агнета!
Разграбиха иконите нощес,
а кръста падна зад гърба на Господ.
Враждебен вятър разпилява вестници,
постилайки легло за щедър просяк.
Припомних си, без гняв, Богоявление.
Последната икона е реката.
Две хиляди пресъхнали спасения,
заменям за удавена камбана.
Запознах се с Павлина задочно – Светлана Стоянова изпълнява няколко песни по нейни стихове. Видях я и на живо в едно от изданията на „Солени ветрове”, където ме впечатли свежия й хумор. Сега, слушайки я, имах чувството че говори точно на мен – красиво, и тъжно... Вярвам, че и другите в залата чуха цигулката на момичето, което свири на
дюните и рибите, озоваха се на гарата, захвърлена зад къщите, усетиха онова изкачване по стръмното, което е необходимо, за да успееш да видиш стъпките, които си извървял... А Светлана и Атанас Стоянови добавиха музикалните щрихи.
Изкушавам се да добавя още един цитат:
Заедно сме толкова самотни,
както поотделно ще сме заедно.
Още можем с обич да се стоплим.
Стига да я даваха назаем.
„Поезията не е материална, дори записана на хартия или файл. Затова няма място, където мога да я сложа. Тя е шантаво нещо, връхлита те неочаквано - като любов, или като чума”, споделя в едно интервю поетесата.
Павлина Йосева е родена на 24 май в Шумен. И по друго съвпадение, живее на улица „Св. св. Кирил и Методий”. Художник е – наистина, има цели седем самостоятелни изложби. Автор е на няколко документални филми – като режисьор и оператор.
Има още три книги със стихове– „ Трудна за сънуване”; „ Още тишина” и хумористичната „ Еротика по селски”, която е написана на североизточен диалект. По душа обаче е бургазлийка. Представената точно в Бургас книга го доказва, още повече, че преводите на руски са направени от Христо Граматиков, който е и редактор на българската част от стихосбирката. Руските текстове са редактирани от известния поет Алексей Филимонов – съпредседател на Съюза на писателите в Санкт Петербург. Впрочем, от миналия месец Павлина и Христо вече са членове на същия този съюз. А това си е новина!
Остава да чакаме още стихове, и още песни... И да ги споделим. Пък дори и да са тъжни! Нали казват, че тъгата е пречистваща и прави хората по-добри...
