Възможно ли е да говорим за музиката като изкуство? Повод да си отговорим на  този въпрос и да научим повече за историята на музиката бе премиерата на книгата на Христо Димитров  „Познание и музика”. Зала „Петя Дубарова” в Морското Казино бе пълна с гости и приятели на известния бургазлия.

„Познаваме Хиндо като кинооператор и съавтор на редица документални филми. Всъщност през последните години той ни изненадва с много такива провокации. Актьор е не само във филм на Теди Москов, а и във филм на Дюлгеров”, каза при представянето на книгата  издателката Румяна Емануилиду. Тя допълни, че той мисли, търси и ни кара и ние да го направим.

Литературоведът Добрина Топалова определи книгата като своеобразен пътеводител в света на музиката. „Чрез отделните й глави читателят вниква в много въпроси, като този за интонацията, ритъма, мелодията, за абсолютната музика. За всеки човек с естетически интереси са  особено  любопитни - главата за линейното писмо в музиката, за появата и развитието му, както и други въпроси, свързани с историята на музиката”, обясни Топалова.

Тя допълни, че книгата е много интересна, защото представя по богат начин мнения на творци и музикални критици, както и мнения на ключови фигури в естетиката. В „Познание и музика” са цитирани многобройни изказвания, които илюстрират самото пътуване на човешкия дух в чудото на

изкуството. „Именно те правят книгата още по-привлекателна”, добави Топалова.

Според  философа Пеньо Костадинов тази книга е голяма изненада за всички. На мнение е, че това е научна разработка със сложен философско естетически дискурс. „Хиндо изведнъж ни изненада с един много различен текст, който инспектира с добрия език и старателното проучване на множество извори по една прекрастна тема- темата за същността на музиката.

Затова, че музиката е единственото състояние, което ни поставя някъде между Бога и Преизподнята, както казва Сьорен Киркегор в прочутия анализ на Моцаровия „Дон Жуан”, обясни Костадинов. Според него книгата е костюмирана есеистика.

Определя я като текст, който непрестанно тръгва с претенцията да е наукоподобен и красиво се отклонява към едни асоциации, които са на човек, който търси духовното. „Самата тема е такава, че провокира. Хармонията и уютът, който представя книгата, е прекрасен. Четенето на такъв текст е доста чаровно”, допълни още философът.

 

След обстойните експозета, които се направиха по отношение на книгата,  Хиндо попита: „Какво е искал да каже всъщност авторът? И аз самият дълго време съм се смял над този въпрос, защото много често той  не знае какво иска да каже. Сега, докато Добрина и Пеньо говориха,  доста неща ми се изясниха, относно това, какво съм искал всъщност да кажа”, поясни авторът.