Годината 2022 отбеляза 20 години за издателство “Либра Скорп”. Основател и управител е Денчо Михов, който е роден и живее в гр. Бургас. По образование е инженер-химик. Преподавател по химия в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас.

Редакцията на Gramofona.com публикува част от интервюто на Георги Н. Николов с Денчо Михов за историята на издателството

Раждането на издателството е по-скоро комична история, отколкото следваща някаква належаща неотложност. Моя милост, както вече споменах, по образование съм далеч от филологическите науки. Завършил съм инженерна химия, работил съм в химически завод, а след това като преподавател по химия в бургаския университет “Проф. д-р Асен Златаров”. По редица обективни и субективни причини след десетгодишен стаж зарязах научната дейност и се озовах на полето на частната инициатива. Началото на новото хилядолетие ме завари като квалитетен сметосъбирач, т.е. начело на фирма за сметосъбиране в две малки общини, с персонал от над триста работници хигиенисти, предимно от малцинствата. Иначе казано – работа съвсем “по специалността”. В приоритетната ни дейност се включваха сметосъбирачки, фекалки и пр. елитни техники и приспособления. Тогава навлизаха в нашата татковина идеите за разделно сметосъбиране, преработка на отпадъци и други подобни иновации, трескаво обменяхме опит с напредналите западни корифеи по сметищата ... въобще – красота!

 

И така ... до една хубава вечер, когато, отдъхвайки на по чашка сред компания от елита на малкия град, ми се пръкна и загнезди в съзнанието еретичната мисъл: “Абе, аз се смятам за що-годе културен, образован човек, а събирам боклуци! Май-май е време да се захвана с нещо по-интелигентно. Що не взема например да издавам вестници или книги!”. И така – идеята отлежа, оформи се като план, в някакъв момент я “захапах”, зарязах малкия град, установих се обратно в Бургас и... започнах.

Писателските и въобще интелектуалните среди са затворен кръг, който не допуска лесно до себе си чуждо вмешателство. Преминах през ценните съвети да не се бутам, където не ми е мястото, до безценните откровения от сорта: “Как издател? Та тебе кой те познава?!”, “Какъв издател ще си ти? Ти даже не си писател!”, “Тук си има улегнали, доказали се издатели, взимай пример и се учи от тях! И по-добре не им се пречкай!”.

Много пъти бях на ръба да се откажа от тази си амбиция, но... стиснал зъби, на инат, продължавах. Реших, че ако следвам “линията” на “утвърдените”, ще бъда просто на опашката след тях. А моето амплоа беше – да ги изпреваря – не аз, а те да са “на опашката” след мен. Поставих си целта така да “обърна” мисленето, че когато някой напише книга и се насочи към издател, първо да се сети за мен.

И така – кроях планове, въвеждах иновации в издателската политика – къде успешни, къде не... и три години след трудното начало, вече бях изпреварил издатели с десетгодишен опит преди мен. Няма да издавам фирмени тайни как точно съм го постигнал, тук искам да изкажа благодарностите си към хората, които ми протегнаха ръка и ми помогнаха в популяризирането, и въобще внедряването в средите на културната общност: д-р Стамат Апостолов, председател на тракийското дружество в Бургас, известният философ и краевед Георги Райков, писателят белетрист и председател на бургаската писателска общност Атанас Радойнов, председателят на хумористичния клуб “Морски таралежи” Георги Мавродиев, Сава Попов, Илия Буржев, Роза Боянова, Иван Сухиванов, Борис Бухчев... Повечето от тях вече се преселиха в по-добрия свят, но винаги ще ги спомням с признателност. И, разбира се, в немалка част успехът се дължи на човека, който винаги е бил до мен, и всячески ме е подкрепял и поощрявал, човекът, който се грижи за “разкрасяването” и оформлението на книгите – Петя Станева, с творческия псевдоним Петра Лимоза.

Три години след началото отбелязахме стотната книга на издателството – с грандиозно тържество. Тогава сто издадени книги ми се струваше страшно много. Следващите “стотици” (и “хиляда”) вече приемахме като нещо нормално, но като че ли след “стотната книга” издателството тръгна уверено по своя път напред и нагоре. Тогава се появиха и една немалка “плеяда” от “доброжелатели”, които къде директно, къде завоалирано заявяваха, че ще унищожат издателството. И до ден днешен мераклиите да го “унищожат” си ги има, просто на заканите им кимам с глава като кон на празни ясли и с обнадеждаваща усмивка, но тези първоначални “заплахи” ме окуражиха и убедиха, че това, което правя, е правилно и има смисъл.

 

Общо взето е това. Сега, след две десетилетия, никой не казва: “Кой си ти и какъв издател можеш да бъдеш?”. Постигнах и първоначалната си цел – когато стане дума за книги, да съм първият издател, който да им дойде на ум.

Относно етимологията на името на издателството само ще загатна, че е заигравка – “librum” на латински означава “книга”, а “liber scorpii” – “книжен скорпион”, но изначалната идея е свързана със зодиакалните знаци.