Добрата проза няма как да бъде подмината. Още с дебютната си книга „Апокалипсисът е дело лично” Николай Фенерски направи сериозна заявка за подобаващо място сред българските съвременни белетристи. Книгата получи годишната награда за проза на Община Бургас и съпътстваща награда на конкурса „Южна пролет”.
Втората му книга „Не казвай на майка си” е роман в разкази, където отново ясно личи умелият разказвач.
Николай, чувствайки се вече истински бургазлия, сам даде попътен вятър на новото си литературно отроче, като разказа на приятели и колеги как е осъществил идеята си и прочете няколко откъса от книгата. Публиката съпреживя по своему споделеното, а внукът на писателя Петко Росен – инж. Чорбаджиев сподели свой спомен, предизвикан от представения текст.
„От тук нататък
книгата си има свой живот, тя е отделна от мен. Може да се разбираме, може даже да не се харесваме... Тя вече си има самостоятелен път”, заяви авторът, преди да пристъпи към автографите.
„Не казвай на майка си”е издадена от издателство „Ерго”, предприело авантюрата да печата български автори. В случая с Фенерски, рискът определено си е струвал. Защото, както пише в послеслова на книгата писателят Деян Енев, Николай Фенерски освен владеенето на думите и богатия си житйски опит притежава и едно вече много трудно умение, най-трудното писателско умение – да вкарва емоцията в текста. Защото точно тази емоция превръща читателя в съучастник на автора.
Нека и книгата, и авторът й имат много добри споделяния! Като това:
"Целта на детството е никога да не свършва. Хората със свършило детство са нещастни."
