Издателят Божана Апостолова доведе в Бургас популярният кинорежисьор и сценарист Людмил Тодоров, за да представи неговата нова книга с лаконичното заглавие „Разкази”.

„Когато прочетох разказите на Людмил, които ми бяха препоръчани от Марин Будаков, веднага реших, че ще го издам, защото много малко от съвременните автори могат да пишат. Казвам го като човек, който всеки ден чете ръкописи”, заяви Апостолова при представянето на автора.

„С радост си помислих, че тези живи парчета от живота с едно овладяно перо, с нищо от предишната лексика на писателите , магически хваща читателя. Людмил просто го може! Вероятно киното и писането имат допирни точки в психологията на образите, в детайла... Това е Голямата литература, не трябва да й се чудиш много, тя трябва да успее да те хване и да стане твоята книга за дните, в които я четеш и после много дълго още да шуми в главата ти, да ти подсказва, че е жива, че е част от теб. Такива са разказите на Людмил Тодоров. Обичайте го този автор, защото освен кино, той може да прави вълшебни книги. Всички разкази на Людмил Тодоров са парчета от живота, неща, които вчера, завчера даже и утре ще се случат, защото той вече е успял да ги види и да ги коментира по интересен начин”, добави издателката.

В разказите на Людмил Тодоров се срещаме с хора, които  всъщност съвсем не са ни непознати– лекарка от „Спешна помощ”, пенсионер, бивш началник на „Гражданска отбрана”, репортер в малък вестник, главна счетоводителка, автомонтьор, стюардеса, инженер, затворник, музикантка, шеф на пожарна, възпитател в гимназия, зъболекар, свещеник, заварчик, учител, издател, висш държавен администратор, художник, сладкар, писател, потенциален политик...  Книгата е опит да се обхванат всякакви социални слоеве, всякакви съдби.

„На десет години между филмите сякаш нещо ме заставя да пиша. Тази книга е написана само за четири месеца. Основното, което ме водеше, беше усещането, че жизненият ми опит е

такъв, че аз знам за хората много вече, познавам човека и че трябва да споделя това свое знание за хората, а писането  е най-краткият, най-късият. Героите буквално започнаха да се роят в главата ми. Това е една галерия, все едно че виждаш  35 портрета. Проблемите са най-различни. Основното ми усилие беше да видя човека в цялата му сложност и една ситуация в нейните най-различни възможни начини на реагиране в нея. Защото ние сме склонни да даваме категорични присъди. Цялото ни общество е предразположено лесно и бързо да съди, без да се вглежда, без да се опита да разбере. Това е страшен дефицит в общуването. Българското общество е болно от примитивизъм. Лесните решения в съвременната попкултура, която е зомбирала днешния читател е нещо, което няма нищо общо с човещината, с начина, по който човешкия мозък, душата му може да възприема този свят. Тя дава лесни решения на своите вътрешно изградени сюжети и конфликти задължително, разделя света на добро и лошо, колкото понякога деликатно да го прави.  Лесните рецепти, лесните отговори на една ситуация, на начина, по който трябва да гледаме на един човек е едно от най-големите дехуманизиращи фактори, защото всичко или е добро, или е лошо, или е черно, или е бяло, или човек е такъв или онакъв... Примитивен е начинът, по който общува българското общество. В разказите си се опитвам да видя хората максимално богато, да видя всичко, което има там”, сподели Людмил Тодоров, който предпочете да направи своеобразен експеримент, като прочете един от разказите пред бургаската публика, въпреки че счита четенето за интимна работа.

Тази книга не е социална и не се занимава със социалното битие. Тя е опит да се накара читателя да се вгледа внимателно в отделния човек, попаднал в типично български и често идиотски ситуации.  Може би, дори сигурно, ще види и себе си там... И сам да вземе страна...

Остава да прочетем разказите  и  сами да решим това нашата книга ли е, или не е. И да очакваме следващата му книга, която всъщност вече е готова и е в издателство „Жанет 45”. Тя ще бъде романът  „Шлеп в пустинята”. Ако се доверим на Божана Апостолова, романът е великолепен!