Хуморески, анекдоти, вицове, забавни и смешни късчета от живота, разказани със завидно майсторско перо, откриваме в новата книга на д-р Милчо Касъров „Щури истории”. Съвсем обяснимо при представянето й в КЦ „Морско казино” имаше почти несекващ смях. Още повече, че събитието „дирижираше” прочутият със свежия си език и чувство за хумор сладкодумник Ваньо Вълчев, а актьорът Стоян Памуков илюстрираше с великолепните си гласови и мимически превъплъщения част от съдържанието на книгата. Съвсем удачно в „сценария” се вклини и Атанас Радойнов, който отиде по-далеч във времето и като разтълкува част от жанровата терминология, ни разкри и една нова дума – отдумки. Той определи „Щури истории” като оригинални творчески импровизации, притежаващи занимателност и нравствени поучения, носещи отлежала във времето житейска философия. Известният с пристрастията си към притчите писател намери сходство между Чехов и Милчо Касъров – и двамата лекари, и двамата скромни, и двамата пишат за малките хора – незлобливо, честно, на моменти дори умилително... Радойнов нареди авторът на „Щури истории” сред чудаците и го постави в редицата на българските писатели, описали типично нашенските „чичовщина” и „андрешковщина” и воюващи чрез перото си с пошлостта – от Вазов през Алеко Константинов, Чудомир, Елин Пелин, Радой Ралин... до Милчо Касъров, който изключително точно поставя диагнозата на обществото, сред което живее.

„Покрай сатиричното и смешното се прокрадва и нещо малко тъжно, защото като се позамислим,усещаме, че в много ситуации не таванските животинки приличат на нас, а ние с цялото си древнострастие май приличаме на тях. Тази част на

„Щури истории” е мозаечна,трудно се разказва и трудно се разсъждава за нея”. Така определи Ваньо Вълчев иносказателният цикъл от книгата, където се срещаме с обществото на мишките и други дребни твари, обитаващи тавана. „Щури истории на тавана с твърде кисела и безпощадна усмивка ни припомнят за едно време, което не трябва да забравяме, ако искаме да сме добре ориентирани къде точно сме днес и накъде ще стигнем, ако мишките продължават да са по-многобройната и по-дейна част от обитателите на нашия си таван”, допълни Вълчев.

Другите два цикъла в книгата„Случки из живота на пенсионера Гочо” и „Бродиловски истории” се случват на земята, а не в подкеремиденото пространство на стария таван. Гочо явно е един от многобройните все още останали живи читатели на в. „Трета възраст”, който непрестанно се сблъсква с променящия се свят около него и се мъчи да се ориентира в тези промени. „Бродиловски истории„ бликат от хумор, който Касъров е открил в житието и битието на странджанеца и ни прави съучастници в разгадаването на уникалността му. Разбира се, не като краевед, а като душеприказчик, надникнал през комшолука...

Естествено, авторът също трябваше да се чуе. Той, освен че сподели как се е родила тази книга, в по-голямата си част излязла „от чекмеджето”, разказа собствена любопитна история, която обаче не е описана в книгата - как е получил награда не за писател, а за най-добър читател – една седмица в Барселона.

После, както му е редът – поздравления, автографи и по чаша вино за „на добър час” и на книгата, и на нейния създател. Освен „Щури истории”, Милчо Касъров е автор на още няколко романа, пътеписи, разкази... Той е създател и на летописа на Яхтклуб - Порт Бургас. Ако сме предизвикали любопитството на читателите – справка тук: www.kassarov.com