Съвременната българска литература все по-често се ражда извън рамките на традиционното издаване. Това поражда и един изключителен феномен в начина, по който се създава култура - независимите автори търсят не само алтернатива, но и пространство за честно, рисково и неконформистко писане. Те не са се родили в Норвегия, където творците се подпомагат, като се закупуват от 700 до 1000 екземпляра от всяка издадена книга, но продължават да пишат.

Независимите автори  са хора с различни професии, различни биографии и различни вътрешни светове, които обаче споделят едно: нуждата да разкажат историята такава, каквато е, без посредници. Те не търсят позволение. Те си създават аудитория, следват мечтите си и имат нужда от подкрепа и доверие, за да покажат богатството на вътрешния си свят. Понякога са  плахи и несигурни, но винаги убедени, че знаят как да развълнуват света със своя талант.

В интернет пространството битуват безброй групи за творческо писане, но в Литеротопия (заигравка от литература + утопия) -порталът за съвременна литература ги очакват трима настоящи будители от различни градове с различни жанрови предпочитания, за да ги окуражат и поощрят, и за да им предложат предизвикателства, които да провокират неспокойния им свят.

Те са:

Елиса Хес – българсĸи автор от гр. Стара Загора, която пише на английски и български език. Творчеството ѝ се намира в пресечната точка между фентъзи, научна фантастика, хорър. Понастоящем живее в Обединените арабсĸи емирства, а дебютният ѝ роман „ДИВНА“ (2024) стъпва върху българската митология и напрежението между мраĸ и светлина.

Нейни творби можете да прочетете в сп. Обеĸти, списание Й, Strangelings.press, сп. ЛитДизайн и в собствения й уебсайт (elissahess.com).

Дора Нонинсĸа – инженер с душата на писател. Към момента има две издадени ĸниги - сборник с разĸази и романa „По следите на демона“, с трети в разработĸа - “Загбет: знаĸът на залеза” (фентъзи роман за фатална страст и древно проĸлятие), с предстояща премиера тази година. Родена е в Благоевград, живее със семейството си във Враца. Публикува в сп. ЛитДизайн и личната си група в социалните мрежи „Дора – Истории от сенките“.

Костадин Койчев, Коваĸ - фантаст и писател, ĸойто строи мостове за независими автори. През 2018 г. заедно със съпругата си създава онлайн магазина. (prekrasendom.com)), а през 2024 г. откриват смела нова посоĸа – ĸниги на българсĸи самоиздаващи се автори превръщайĸи магазина в реална платформа за независима литература.

Костадин Койчев – Коваĸ е роден през 1983 г. в София, израстнал е в Радомир и днес живее в столицата. Твори от 12-годишен, а вĸусът му се оформя от уестърните до Агата Кристи, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Стърлинг Лание, Павел Вежинов и Елин Пелин. Днес пише предимно фантастиĸа, фентъзи, еĸшън и „селсĸи разĸази“, а негови теĸстове са публиĸувани в списание „Й“, Strangelings.press и „Обеĸти“, ĸаĸто и в три благотворителни сборниĸа на Charity Bar.

Запознах ви с инициаторите на най- ухажваната и многобройна литературна платформа в момента. Сега с тях ще си поговорим за конкурсите – критерии за достиженията и нивото на пишещите,  в които те сверяват часовниците си спрямо останалите. И в частност за Националния конкурс „Граница на пречупване“, който е отворен към участници от страната и чужбина и се фокусира върху мига на необратима промяна – онзи момент, в който старото „аз“ вече не е възможно.

Как се роди идеята за платформата?

Елиса: Всъщност „Литеротопия“ е надграждане на един неуспял на първо четене съюз.  Мисля, че в началото хапката бе твърде голяма за повечето, а на останалите не им стигна кураж. Но Литеротопия е вече факт и съм много горда с това.

Дора - Литеротопия стартира като съюз, който по ред причини в онзи момент не успяхме да осъществим. Самото съществуване на платформата обаче доказва нуждата от подобно сдружение и то непременно ще се реализира в бъдеще.

Ковак - Всъщност Литеротопия се роди малко на шега. Един ден Елиса писа в общия ни чат: Създадох група във Фейсбук, добавете се. След като се добавих вече станах администратор и някак всичко си дойде на мястото.

Защо според вас набира все повече скорост?

Елиса - В България читателската аудитория не е толкова голяма, а възможностите за изява често са на местно ниво или в затворени кръгове. На нашата сцена може да заповяда всеки, който има нещо за разказване, без значение принадлежността към съюз или сдружение, и това отприщва талант, който иначе би стоял по ъглите.

Дора - Литеротопия е модерна трибуна, където пишещите хора могат да обменят идеи, проекти и похвати. Нуждата от чуваемост на талантливите творци в областта на литературата определя и водещата роля на платформата.

Ковак - Аз мисля, че в България има много четящи хора, а през последните години се появиха и много пишещи. Разбира се не всички са добри колкото Дора и Елиса, но се учат бързо. Това поражда глад за такива страници и конкурси.

Каква е ролята на литературните общности в  процеса на формиране мирогледа на авторите?

Елиса- Литературните общности създават среда, в която авторите обменят идеи, получават обратна връзка и намират смисъл в писането като споделен процес. Те насърчават различни гледни точки, подпомагат развитието на естетически вкус и изграждат усещане за принадлежност. В този диалог между творци се формира стил на писане и мироглед.

Дора – Литературните общности събират различни творци, които обменят идеи и похвати. Така всеки един от тях израства и намира по-широка аудитория.

Ковак - литературните общности имат голямата отговорност, но ми се струва, че много от тях не го осъзнават. Другото са го казали дамите.

Има ли образ, към който неизбежно се връщате в писането си?

Елиса – Мисля, че в творбите ми независимо от епохата с едно-две изключения се преплита образът на независима, еманципирана жена, която следва въжделенията си, без значение дали това ще я вкара в беля или ще ѝ донесе желания резултат.

Дора – Образът, към който винаги се връщам е този на наранена жена, която намира сила в себе си да се бори въпреки болката. Онази жена, която намира сили в своята мъка.

Ковак– честно казано не съм мислил за това. Нямам точен тип герой. Поне така мисля. Предполагам, че главният герой винаги ми е мъж, но той винаги е различен. Мъж е, защото ми е по-лесно. Въпреки, че любимият ми герой, за който съм писал, е малко момиче от един котешки разказ за сборника на Чарити бар – „27 истории с котки“.

Има ли идея, която ви преследва независимо от жанра?

Елиса – Разказите ми не са захаросани, вдъхновени са от различни идеи. Но общото между тях е, че в тях неизменно са закодирани социални рани, тайни пороци или личностни проблеми, които читателят припознава.

Дора – При мен основна е идеята за чудовището, което живее вътре във всеки един от нас. Онзи демон, който ни кара да нараняваме близките си и приятелите си.

Ковак – опитвам се винаги да има послание в разказите ми.

Как разпознавате един силен текст – по формата или по емоцията, която оставя?

Елиса – И по двете, само че не трябва да говорим за тези две неща поотделно, защото те са в симбиоза - силният текст се познава по емоцията, но се доказва по формата. Емоцията е резултатът; форматът е именно причината той да не бъде случаен.

Дора– Силният текст е съвкупност от форма и емоция. Един наистина силен текст трябва да те разплаче, разчувства, да те накара да се влюбиш. Но за да се постигне желаният ефект и произведението да остане в главите на хората и в сърцата им е нужно да се увладее формата.

Ковак – силният текст за мен винаги има послание и те кара да изпитваш емоции. Няма значение от формата, когато те докосва.

 Защо според вас именно темите за прелома и вътрешната промяна са толкова важни днес?

Елиса – Днес темите за прелома са важни, защото животът ни държи в режим на постоянна несигурност и човек се променя не толкова от „желание“, а под натиск. Преходът се оказа твърде дълъг и това остави отпечатък върху стандарта на живот, върху моралните ни ориентири и вкуса ни към истината. През тази изстрадана призма конкурсната тема търси точно онзи момент, в който не можеш да останеш същият: какво правиш, когато си притиснат до стената, през какво минаваш и като какъв излизаш от него.

Дора – Много често се налага да минем през трудни периоди в живота си. Точно в тези тежки моменти показваме своята вътрешна сила и устойчивост. Способността да се справям в тези преломни мигове определя нашата вътрешна сила, която ние често подценяване.

Ковак - Преломът винаги е важен. А нашият някак не се случва. Тук в България всеки казва, че тъй нареченият преход от комунизъм към демокрация така и не се е състоял. Не съм съгласен. Всички сме се променили, даже и ние, които бяхме деца през деветдесетте години на 20 век. Но това не ни прави узрели за демокрация. Ръката на коминтерна явно е доста дълга и ДС все още са наблизо. Това се отразява и на журналистиката, и на писателите, на всички в културата, както на всички хора. И именно за това тези неща трябва да се казват.

Какъв съвет бихте дали на човек, който се колебае дали да участва в този конкурс?

Елиса - Да се предизвика. Ако се колебае, най-вероятно точно там се корени материалът за писане. Да погледне в огледалото, да назове страха и да го опише в разказ или стихотворение - в онзи момент, който пречупва героя и го променя завинаги! Пратете ни го, за да го прочетем!

Дора – Всеки текст е важен, а всеки автор значим. Ние искаме да чуем точно Вашия уникален глас. Покажете ни силата си!

Ковак - Участвай, само можеш да спечелиш.

Какво бихте искали читателят да усети след срещата си с текстовете от „Граница на пречупване“?

Елиса - Искаме читателят да усети неподправеното сурово ядро на човека. Мнозина не смеят да го покажат, защото сме свикнали да се пазим от чуждите емоции и болки. А когато такива теми се четат, те се и преживяват. И ако позволиш да те заболи чуждото, после по-трудно оставаш безразличен към всичко останало.

Дора – В съвременния свят всеки човек е една вселена. Обикновено такива преломни моменти ги преживяване в болка и самота. Искаме всеки един творец да  покаже на света своята сила, да сподели мъката си, да изследва собствената си граница на пречупване и да съпреживее букет от емоции заедно с другите.

Ковак - Удовлетворение от прекрасни текстове.

Едно от изискванията на конкурса е да бъде предоставена декларация в свободен текст, че авторът не е използвал изкуствен интелект в творбата си. Това не е ли прекалено крайна мярка, няма ли да обиди и спре участниците?

Елиса – Смятам, че изискването за ненамеса на ИИ не е крайна мярка, а защита на автентичното творчество. Конкурсът „Литеротопия“ търси лични, истински гласове, а не текстове, генерирани от алгоритми. Подмяната на авторството с ИИ обезсмисля усилията на пишещите от собствен опит. Който не желае да се съгласи с това условие, просто не е длъжен да участва.

Дора - Изкуственият интелект навлиза все повече и повече в живота на хората. Случва се понякога творби, написани изцяло с изкуствен интелект да печелят престижни конкурси. А вече се установи и практика в конкурсите да се декларира, че няма да бъде употребявана помощ от ИИ. Не мисля, че това би следвало да е повод за притеснение или обида от някой автор.

Ковак - Декларацията е задължителна, защото ако човек няма какво да крие, не би се обидил. Напротив, днес тази технология навлиза все повече в ежедневието ни. Преди няколко дни по екрана имаше репортаж за една баба, която е написала книга с приказки с помощта на ИИ. Смятам, че това не е честно, не е стойностно.

В работа си използвам изкуствен интелект за писане на описания на продукти, които качвам в платформата, за която работя. Но се налага да ги дооформям, защото те са бездушни и сурови. За това тази технология не мисля, че трябва да се използва за художествен продукт.

Предлагаме ви още и информация за условията на желаещите:

Приемат се творби от автори на възраст 18–60+.

Сроĸът е от 01.01.2026 до 30.04.2026.

Поезия: до 50–80 реда.

Проза: до 5000 думи.

Формат: Word, А4, Times New Roman/Arial 12 pt; ĸратĸа творчесĸа справĸа (до 199 думи) и деĸларация за ненамеса на ИИ.

Изпращане на: [email protected] (с посочена тема за ĸонĸурса).

Резултатите се очаĸват през първата седмица на юни 2026 г.

Запознах ви с трима ентусиасти, които с вяра отстояват силата на словото и неговото непреходно въздействие. Те влагат време и енергия, за да съхраняват литературата като пространство за смисъл, памет и съвременност. Техният конкурс е  акт на духовна щедрост – доказателство, че културният живот се гради от общности, за които четенето и писането са призвание и дълг към езика, историята и времето в което съществуваме.

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Автор на няколко книги и пиеси.