Виктория Филипова, ученичка от Първа езикова гимназия във Варна, е победителят в националния литературен конкурс на фондация „Шанс за децата на България“. Председателят на журито, преподавателят по литература Костадинка Недялкова, остана шокирана от огромния интерес на учениците и високото качество на творбите. В надпреварата се включиха 150 творби на ученици от цялата страна. А 4-тото издание на конкурса показа, че най-добре пишещите младежи са във Варна, където замина и второто място. То е за Ралица Картунова. Третото замина за Свищов при Любомира Димитрова и четвърта поощрителна награда за Фатме Мурад от с. Крилатица (обл. Кърджали).  
Истината е, че журито много трудно отся победителите, защото една голяма част трябваше да заемат място на почетната стълбица. Както каза друг член на журито, Елка Стоянова, над 70%  от участвалите деца (възраст 14-18) имат речник, мироглед и лексикална, граматична и стилистична култура, които могат да натрият носа на значителен брой съвременни пишущи.
„Малко патетично, но с абсолютна сериозност ви казвам: МЕГА яко поколение расте, блазе нам, предишните“, казва Елка Стоянова.

Ето творбата на победителя:

„Изпитание ли е талантът?“
Автор: Виктория Филипова

Ако всичко в живота можеше да се усвои и усъвършенства, без да се полагат особени усилия, то нямаше да съществува необходимостта от думата „талант”, защото нямаше да има някой, който да не е. Но за жалост по пътя на живота има толкова много улици, определени само за хора с конкретни способности, че присъствието на такава дума в речника на земното, е строго наложително.

Талантът, по своята същност, е този скъпоценен камък, заложен в човека още при раждането му, който го прави различен и специален. Уви, рядко се намират съкровища на повърхността-трябва първо да потърсим надълбоко в себе си, а ако и когато ги намерим, сами да ги обработим, преди да ги представим на останалите, защото всички ставаме големи бижутери, когато опре до оценка на качества.

Много хора считат, че талантът се явява „улеснение“ по пътя на успеха, но грешат. “Да ти се отдава“ не означава непременно, че можеш да стигнеш от „А“ до „Я“, отъпквайки само свои пътеки. Трябва да се учиш от другите и да оставиш талантът ти да ти помогне да упражниш наученото. В случая той не е учителят, а само този, който те изпитва. В началото е един товар, стоящ на плещите ти, но веднъж усъвършенстван, се превръща в хубави цветни криле. “Защо не бели“-ще питате-защото тогава всички таланти щяха да са еднакви, а ние знаем, че те бягат от еднообразието. Колко по-щастливи са тези, които могат да летят! Тук все някой ще ме прекъсне и ще каже, че любовта също дава крила. Вярно е, но нима искаш да летиш с такива, изплетени изцяло от чувства – най-прозрачният и най-призматичният от всички материали, които можеше да ползваш. Или смяташ, че с вяра ще се извисиш някъде там, където не ще летиш, а ще тъпчеш същата трева, която тъпчеш и тук на земята? Нима би предпочел бледо-цветни, бедни от към постоянство, твърде крехки и едва тлеещи като пламъка на топяща се свещ пред олтара, прозиращи като холограма и примигващи като екран, готови да изгаснат във всеки момент крила? Твое решение, но все някога ще ти се наложи да се приземиш и повярвай ми тогава ще ти се прииска да си опитвал сблъсъка със земята и преди и да си усвоил техниката.

Талантът е най-подходящият инструмент, но също и най-трудният за употреба, защото изисква собствени сили, с които да превърнеш всеки груб материал не само в криле, но и в лък и стрела. Да не забравяме, че и с крилете идва и летенето, което е процес, който не се усвоява ей така с „раз, два, три и хоп “.Има птици, които така и не виждат света от високо, както има и хора, които са колкото устати, толкова и крилати, но само на думи. Такива като тях все витаят в облаците, размахвайки своя гол талант без пера, докато самите те са пуснали корени в пясъчника на детската площадка на аматьорството, което само по себе си е талант, който не възпяват.

Талантът ти помага да изваеш и перата на своята стрела, за да може по време на полета тя да стигне мишената-в началото борейки се с насрещния вятър, а в последствие опитомявайки го, го превръща в свой спътник по пътя на напредъка. Когато имаш крила, мишена, лък и стрела, ще си готов да пронижеш успеха и да поемеш цялото его и слава, което ще изтече от него, както бонбони от пинята, и ще можеш да „литнеш“ свободно из вече „свои води “.Талантът ти помага да изстреляш стрелата, но ти сам избираш в коя посока ще я насочиш. Той опъва и тетивата на лъка, както опъва струната на живота. И точно когато мислиш, че всичко се изплъзва от ръцете ти, всъщност се полага началото на окончателния полет на стрелата ти-олицетворение на надежди, стремеж, желания и мечти.

Талантът те изпитва цял живот. Това не е изпит който можеш да вземеш  веднъж и от веднъж. Ще бъдеш изпитван в миналото, настоящето и бъдещето за минало, настояще и бъдеще. Явяваш се на житейски изпит, в който скалата за оценяване е изградена от професионални успехи и постижения. Без твоя талант отново ще трябва да си направиш лък със стрела, но няма да знаеш накъде да я насочиш. Затова талантът ти показва и мишената, в която трябва да се целиш, но докато го прави, бързо ще се превърне и в насрещния вятър от провали, неуспехи, укори, завист, неволи, отчаяние и безнадеждност, които ще веят право в сърцето ти и ще пречат на съзнанието ти да вижда. И наистина-кой вижда добре в буря? Нима всички не присвиваме очи, не ги крием с ръце и не си увиваме лицето с шал? И не е герой този, който стои в окото на бурята, съвсем леко облечен с идеали. Винаги следва продължение на бурната му история, в която той се прибира настинал от фантазиите си. Героите са тези, които намират средствата и материалите да изстрелят стрелата си в бурята на живота, да уцелят и най-важното – да се завърнат успешно.

И все пак, тези които откриват таланта си, решават да се възползват от възможността да преживеят един галантен полет, високо над еднообразието. Започват да изтъкават нишки от идеи, поставят си висша цел, правят скици и чертежи от успехи, събират материали от опит и се опитват да изваят по най-прецизния начин своя скъпоценен камък. Много често сънуват как летят, друг път смело се засилват към ръба и скачат, но падат бързо, защото „раз, два, три и хоп“ без планиране, не е тактика, която ще изпълни мисията, но ще помогне за финалния скок от ръба към величието. В други случаи са изпреварвани от чуждия напредък и от завист, взимат купчината пера, които са си били подготвили, и ги хвърлят нагоре към небето, за да паднат, правейки беден и неефективен опит да симулират  полет. Понякога даже се отказват да дялкат с „ ненаточен талант“ , недосещайки се, че само чрез действие може да се наостри и избират да са роби на монотонното ежедневие, примирявайки се с еднообразието.

Ето защо постоянството, надпреварата с времето, намирането и усвояването на дарбата ни, винаги са важен фактор, придружаващ пътя до успеха. Талантът ни изпълнява много роли и ако се учим от грешките си и не се отказваме, той ще бъде достатъчно търпелив да ни научи както и да летим, така и да се приземяваме успешно всеки път, защото всички сме хора и все някога ще се завърнем в гнездото си след дългия полет през изпитанията на живота.

Снимки: Мартина Чачевска