В днешното прагматично време да се говори за любов се приема едва ли не като нещо несериозно, остаряло, дори смешно.  Да, ама не... Иван Вълев не само пише любовни стихове, но ги е събрал и в книга, която се радва на голям интерес. Това пролича и в Бургас, където поетът дойде да представи своята „Любовна лирика”.

 

Както поетът сам сподели, Бургас му е скъп. Той е имал щастието да поживее в него, има много бургаски приятели, а и почитатели – както се разбра.

 

Преди той да прочете няколко стихотворения от новата си книга, бургаски поетеси прочетоха негови стихотворения, които са избрали сами. И те прозвучаха невероятно чисто, въпреки, че лирическият герой е мъж.

 

Отхвърляни в годините на социализма, стиховете на Иван Вълев за любовта, писани през различни години сега са намерили своето място, обединени като послания към съвременния човек. В книгата му се разкриват сезоните на любовта и всичките й възрасти в цялата им многопластовост и разнообразие.

 

„Поезията на Иван Вълев е автентичен свят, който съживяв с любов и съхранява като убежище естетическото многоречие на времената. С цялата си оригинална и многообразна езикова пластичност и стилова динамика тази поезия се противопоставя на двойното зачеркване на човека в простофилната истеричност на съвремието, надвикващо гласовете

на вярата и изкуството”, подчерта при представянето на книгата Добрина Топалова в своя литгературно-критически анализ. И още: „Любовната лирика показва онази чмаст от творчеството на поета, която може да каже всичко за творческия му свят. Тя приютява читателя като убежище на човечността чрез най-универсалната тема на човешкото съществуване – любовта!”

Първата любов, зрялата любов, последната любов... Любовта – възторг, любовта – страдание, любовта - спасение...  Споделянето е просто, защото Иван Вълев е облякъл в думи това, което всеки човек е изпитвал, изпитва или ще изпита... Независимо в кои векове е живял, или живее.

Всъщност, за да докажем, че е майстор на стиха, е достатъчно само да споменем песента, особено свидна на бургазлии – „Лятото”. Текстът на Иван Вълев е облечен в музика от Гриша Трифонов и изпята на „Бургас и морето” през 2001 година от незабравимия Пламен Ставрев.

Иван Вълев живее в Пловдив, автор е на осем поетични книги и един роман. Превел е 11 книги на известни полски писатели като Ян Кохановски, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек  и др. Последната му преводна книга е с  любовна лирика на Адам мицкевич, озаглавена „Ангел прелетя”.

„Мечтата ни за празници далеч е отлетяла,

Заместена от навика ни всекидневен.”

 

Тъжна констатация на поета...

 

И все пак -  най-важното е, че:

 

 „като ела сред дъбова гора

 се зеленее любовта...”