„Модерна поезия” не е еднозначно понятие със „съвременна поезия”. Модерна поезия означава да пишеш модерно, да внасяш нещо ново и различно в поетичния поток. А доколкото се засягат вечните теми, една Багряна също звучи изключително съвременно, без да схващаме поезията й като модерна.
Ако поразсъждаваме малко повече, ще потънем в дебрите на литературния лес и дори можем да се изгубим, защото може да се спори и рови безкрайно.
Според мен, всеки автор се нуждае от квалификация до толкова, до колкото писанията му се родеят с един или друг жанр или течение. За разлика от модата, където новото е добре забравено старо, в литературата ценно е това, което вълнува читателя във всички времена.
За модерната поезия е достатъчно да вълнува, не е задължително да бъде разбрана. Тя не обяснява, не разказва, а рисува... Затова често я сравняват с абстрактна картина. Изключителната метафоричност и всеобхватност на въображението на автора, рисуващ странни, дори понякога гротескни ситуации не въздействат пряко, а комуникират с фантазията и вътрешния свят на читателя. Това е поезия за модерната душа. Може би затова модерната поезия трудно се поддава на рецитиране. Общуването с нея е предимно занимание самотно.
Кое е по-трудно – да пишеш модерно, или в ритмика и рими? Отново спорен въпрос. Но не е нужно да го изясняваме тук. Защото най-важното за всяко изкуство е да бъде показвано, а кой какво ще сподели, зависи от предпочитания, нагласа, темперамент и още много други неща.
style="text-align: justify;">
Всички тези размишления дойдоха след вечерта на модерните бургаски поети, протекла по мотото „Хоризонт, преситен с лодки”. Всъщност, бях любопитна да сверя разбирането си кои са точно бургаските поети, пишещи „модерно”. Не се изненадах, че броят им е внушителен. Като се започне от Иван Сухиванов, определящ се като постмодернист и се стигне до най-младите Калина Колева и Георги Георгиев.
Своите стихове поднесоха още Зорница Петрова, Росен Друмев, Стоянка Грудова, Марияна Вангелова, Диана Саватева, Димитрина Лау-Буковска, Живка Иванова, Диляна Тинева, Калина Тельянова, Роза Максимова, Антония Тодорова, Анамария Коева.
За музикалния фон отново се погрижиха възпитаници на бургаското музикално училище: с кларинета си Иван Петров, с пианото Станислав Славов и Самуел Евтимов и с виолончелото си Кристина Иванова.
Грета Коцева направляваше преходите от един поет към друг в ролята си на водещ на вечерта. Тя започна и завърши с кратки отпратки към известни модернисти като Франсоа Вийон, Бодлер, Рихард Дамел, нашите Яворов и Гео Милев.
Трудно може да се разкаже един концерт, едно литературно четене, една изложба... Затова няма да правя подобен опит. Но се изкушавам, за да си помогнем в определението, когато четем даден поет, модерен ли е или не, да цитирам водещата: „Модерната поезия е в търсенето, в експеримента, в предизвикателството, в смелостта да прекрачваш граници и все пак да си останеш в територията на естетическото”.
