Какво се случва когато бъдещата Господарка на Вселената те кани на премиерата на новата си книга? Естествено отиваш, най-малкото, защото знаеш, че едно от любимите й изречения е: Когато стана Господарка на Вселената...
 
А многоточието след подобна реплика крие необятни възможности и е по-добре да не рискуваш и да разгневиш Господарката. Все пак, ако се вярва на заканите й, в най-скоро време тя ще държи цялата власт на Вселената в своите ръце.
 
Дали под угрозата на това многоточие от репликата, или заради невероятното чуство за хумор, което се крие в скромното "Петъчни истории", но залата в Морското казино на Бургас се оказа тясна, за всички, които искаха да станат част от премиерата на най-новата и определено най-свежа придобивка на книжния пазар.
 
Петъчните истории на Елка Стоянова са нещо, което не трябва да пропускате. Ако сте неин приятел във Фейсбук, със сигурност вече сте прочели поне половината й книга, защото в нея са събрани едни от най-колоритните й и свежи фейсбук статуси.
 
А ако не сте, по-добре поправете грешката си или най-малкото си купете "Петъчни истории". Нищо няма да загубите. Е, най-вероятно ще си спечелите доза подозрителни погледи от колегите в офиса, защото смехът ви ще избухва неочаквано, така както са неочаквани и финалите във въпросните статуси.
 
Книгата с разкази и статуси си има всичко, което може да усмихне деня ви - свежест, самоирония и така необходимата доза хумор. Лично аз за себе си знам, че следващата ми семейна почивка ще бъде в Елхово и никога няма да си взема куче.
 
Нищо, че мама не живее в Бургас и мъжът ми не се казва Неделчо. Просто за всеки случай. И ако все още не сте разбрали какво точно искам да ви разкажа с тези думи, ще си позволя да престъпя леко Закона за авторското право и да ви обясня с някои от моите любими статуси на Елка: 
 
Ооох, добре, че вече не е сряда. Като стана Господарка на Вселената, ще забраня срядата! Седмицата ще изглежда така: Четвъртък, Четвъртък, Четвъртък, Петък, Петък, Събота, Неделя. Събота и неделя остават, защото с два петъка няма да ни е лесно. Но тъй като все още сме в стандартен режим, снощи, след ужасната сряда, хванах книга с терапевтична цел. И изведнъж, онова чувство - четеш си кротко и осъзнаваш, че няма бутон лайк! И няма нито една правописна грешка!

---
Онова невероятно чувство, в което гледаш малката си дъщеричка, хванала малката си цигулчица, езикът и прехапан от усърдие, въздухът стене под напора на зловещо пицикато, а ти отпиваш кротко кафето си и осъзнаваш ЧЕ Е СЪБОТА СУТРИН И ВЪЗМЕЗДИЕТО ЗА СЪСЕДА С ДРЕЛКАТА ДОЙДЕ!
---
Неделя, обичайните неща- съседът е яхнал дрелката, кафето е свършило, по телевизията някакви хора изпадат в истерии. Поне на две от нещата мога да противодействам - спирам тв и отивам за кафе. А на тротоара до магазина - две девойки. Гримирани, красиви, кукли. Викам си/леко завистливо/ - тия пък кухи лейки, в неделя сутрин се наконтили като за ревю. Минавам край тях, като се старая да съм невидима, преди кафето никой не иска да е видим... И чувам: "...ми, ощи ни се е родила тая яйциклетка, дето ши бяга подир сперматозоид, чи аз ли ши вървя срещу природата! Като ма иска, да са постарай!" 
Така се възторгнах, идеше ми да я прегърна. 
Боже, ти си Бургазлия. Не е възможно толкова красота и ум да сме получили по друга линия, освен роднинска.
---
Сряда, като всяка друга. Ще рече, най-тъпия ден от седмицата. Още в тъмни зори, в таксито, получих сигнал от космоса, да не се надявам на друго. Возя се аз, но с оглед сезона, съм със секси ушанки, секси палто и секси три ката дрехи под него. И ми става топло! Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. 
- А! - възкликвам изненадано към шофьора - няма ви го копчето за прозореца! 
- Той е сензорен. - равнодушно отвръща той, докато висим на светофара. 
- Как сензорен!? - изумявам се аз. 
- Ми така - обяснява той - плъзваш пръст отгоре надолу, кат на телефон.
Плъзнах пръст - О! Отваря се! Плъзнах нагоре - О! наистина се затваря!
Докато стигнем до работа, не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен на детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена, не сме ли най-добрия, НАЙ-ДОБРИЯ град, с най-добрите таксита със сензорни прозорци! 
Когато тръгнах да слизам, ми каза:
- Абе, само да ва предупредя, да не се излагате пред хората, че тва с прозореца беше шега, копчето е ей тука, до мен... Мислех да ви кажа още първия път, обаче вий така са радвахте, че не можах. 
Сряда, като всяка друга.