Новата книга на Керана Ангелова „Един след полунощ” пое към своите читатели. Както е прието – с празник, който авторката сподели с приятели и почитатели в бургаската художествена галерия.
Въпреки, че сборникът е съставен от фрагменти, миниатюри и есета, „Един след полунощ” е едно цялостно произведение.
„Чрез оригиналната си композиция текстът придобива толкова впечатляващо единство, че читателят престава да мисли, че чете отделни фрагменти. Темите се редуват, преминавайки една в друга, но наред с това и се завръщат ненадейно, преплитат се и взаимно се обобщават, докато се слеят във финалното есе”, обобщи при представянето на книгата Добрина Топалова, която от години изследва творчеството на Керана Ангелова.
В това ще се убеди всеки, който разтвори „Един след полунощ” и извърви пътя на Керанините думи.
Не всичко си
заслужава в този живот – но да живееш, си заслужава. Така започва книгата си Керана Ангелова и през цялото време доказва защо е така. По нейния си начин – изповедно откровено, искрено, топло...
Не може, а и не трябва да преразказваме книгата. Достатъчно е да цитираме една малка част от нея. „ Страшно е да си помислиш в какво се превръща животът още след първата ни по-значима победа над него. Наричаме своите малки човешки надмогвания над празнотата успехи, тихо се гордеем с тях, те са ни стимул да не се предаваме, да продължаваме. И продължаваме, без да си даваме сметка, че постепенно обрастваме целите в полипите на чуждата неприязън. Животът ни заприличва на морска скала, по която се полепват черните миди на завистта, на злобата, на клеветата... Толкова силно се вкопчват – не можеш да ги изтръгнеш, впили са се дълбоко, сраснали са се с твоя живот. Не, че ще те спрат да продължиш – продължаваш, целият почернял от черупчестите мекотели. Мекотели, но черупчести. Единствената им заслуга е, че постепенно те превръщат в скала.”
