Четвъртокласничката от НБУ "Михаил Лъкатник" в Бургас, Присияна Събева е големият победител от конкурса за приказна история на МОЛ Бургас Плаза "Имало едно време...". Първото издание на конкурса имаше за цел да провокира децата да развихрят въобръжението си и да разкажат своята история на белия лист.
Втората награда спечели Стефани Кичукова, отново от НБУ "Михаил Лъкатник", а Теодора Лазарова от Математическата гимназия завоюва третото място. Журито отличи с поощрителни грамоти и творбите на Анастасия Лукина от НБУ "Михаил Лъкатник" и Йоан Маринов от СОУ "Никола Вапцаров" - Айтос.
Ето и приказката - победител, разказана от Присияна Събева:
ПЕЕЩОТО МОМИЧЕ
Имало едно време едно малко момиченце на име Лили. То живеело в един град близо до морето, в малка къщичка със своите родители. Лили много обичала да пее – пеела, когато се събуждала от сън, пеела по пътя за училище, пеела в междучасията, тананикала си, когато си пишела домашните и помагала в домакинството, пеела в градината, в банята. Но все и се искало целият свят да е в музика. Чудело се , къде ли можело да намери такава вълшебна песен. Да звучи добре на всички езици, и този, който я чуе, да му се прииска веднага да я запее.
Един ден Лили решила да тръгне на пътешествие и да търси вълшебната песен. Къде ли да я намери? Най-близо било морето. И така малкото момиче се озовало на брега. Заслушало се в шума на вълните. Те се блъскали една в друга и се разбивали с гръм в скалите. Морската пяна заливала пясъка. Лили попитала:
– Море, море, можеш ли да ми направиш вълшебна песен?
Морето мълчало. Момиченцето продължавало да чака, но песен нямало. Помахало с ръце на чайките , усмихнало се на облаците. Неочаквано се показало слънцето. Вълните спрели да се гонят. Водната повърност станала примамлива и прозрачна . Лили притворила очи и си представила как приказно красиви русалки танцуват под звуците на невидим оркестър. Но песента й не се получавала.
Тогава Лили хванала автобуса и отишла в близката гора. Попитало я :
– Горичке, имаш ли песен за мен ?
Духнал вятър. Дърветата люлеели короните си и се удряли силно едно в друго. На момиченцето чак му станало страшно. Но не се уплашило. Запяло си песничка.
Не след дълго грейнало слънце. Цветята вдигнали главички и затанцували с вятъра. Птиците зачуруликали весело и сякаш цялата гора запяла.
Лили седнала на една пейка и съчинила своя си песничка:
Вълшебна песен имам аз,
ще я запея с всички вас.
Пея я с вятъра, пея с морето ,
да докосна искам сърцето.
Малки и големи по целия свят,
различни хора, с различен цвят,
хванете се дружно за ръцете ,
утрото с песен посрещнете!
Малкото момиченце усмихнато крачело към дома си и му се струвало, че целият свят пее неговата песничка. Тогава то разбрало, че може би не е нужно да търсиш големи вълшебства, а понякога ти самият може да правиш такива. Просто трябва да повярваш, че това е възможно.
