Група бургаски поети направиха нетрадиционен опит да отбележат 10 ноември – датата, от която започна т.н. преход от тоталитаризъм към демокрация. 23 години от тогава митингите са почти забравени, както и хората, които тогава развяха знамената на промяната. Преходът продължава и едва ли скоро ще свърши, ако промяната не настъпи в самите нас, ако не съумяваме не само да говорим открито, каквото мислим, но и за отстояваме и защитаваме човешките си права. И ако ни пука за това, което се случва у нас и по света.
Всъщност, представените стихове недвусмислено потвърдиха, че преходът е родил и една друга, по-различна поезия. Поезия, родена от осмислената вътрешна свобода. Затова и темата за свободата присъстваше в почти всички споделени стихове. Споделена бе и болката, че земята на дедите ни се обезлюдява, че разочарованието и вярата са поели по различни пътища, че „нищо неслучването” всъщност показва, че нещо се случва, но не както трябва, че някъде сме сбъркали...
Поетите са благословени с думи, които да изкристализират това натрупано вътрешно напрежение. Да заявят гражданската си позиция и ангажираност към общонационалните и общочовешки проблеми.
Когато ги споделят, олеква и хоризонтът става някак си по-постижим...
„Другата” своя поезия, споделиха Светла Гунчева, Тома Троев, Стоимен Стоименов, Мария Леринска, Елка Василева, Тонка Тодорова, Мариана Праматарова, Константин Корадов, Калина Вергиева, Ангел Лазов, Стефка Бакалова, Виолета Асьова. Емил Ангелов чудесно се вписа с авторските си песни и в темата, и в атмосферата на събитието. Със стиховете си, прочетени от Светла Гунчева и Данчо Марев се присъединиха и поетите Ивайло Балабанов, Ивайло Терзийски, Георги Господинов, Пламен Бочев, Владимир Виденов, Илко Илиев, Георги Борисов, Радост Даскалова.
Свои стихове прочете и Милко Христов, който пристигна чак от Лом, за да се включи в тематичната вечер.
И макар, че никой и никъде не почете датата, дала началото си на промяната в България, 10 ноември така ли иначе е знаков за най-новата история на България. И дори да е само повод за подобни събирания, си струва! Защото все по-малко ще стават тези, които помнят... А написаното остава.
