Литературен салон „Премиера в Карнобат” подари на почитателите на словото в града емоционална среща с поета Найден Вълчев. Пред развълнуваната публика бе представена четирилогията му "Попътни срещи" – книги, в които оживяват спомените на писателя за много значими личности в литературата на 20 век.
Найден Вълчев разказа интересни спомени за Елисавета Багряна, Димитър Димов, Валери Петров, Леда Милева, Веселин Ханчев и редица други бележити български писатели. Той запозна карнобатлии и с не толкова известни факти от живота на Димчо Дебелянов и руския поет Александър Пушкин.
Мария Генова, зам. кмет на община Карнобат поднесе на поета огромен букет от рози с думите: „Тази вечер бе за нас огромно удоволствие да присъствате сред нас, да споделите вашите спомени за толкова известни хора от нашия литературен свят. В навечерието на празника на града за карнобатлии е чест да се срещнат с автора на песента „Една българска роза”.
Емблематичната за творчеството на Найден Вълчев песен бе изпята от Валя Апостолова. Нейното изпълнение обяснимо предизвика сълзи на умиление и много аплодисменти, а авторът й с поклон сложи подарената от певицата роза до сърцето си.
Историята на песента „Една българска роза”
„През 1968 г. щеше да се провежда Световен младежки фестивал. Съюзът на писателите реши да се напишат текстове за песни, в
този списък мен ме бяха забравили. Аз пък реших да си напиша „добър вечер, приятелю млад...” за тези млади хора, които ще дойдат през границата посетят България. И предложих този текст на комисията, която е заръчала написването на песните за фестивала. Комисията го отхвърли. Фестивалът мина и замина, а на следващата година показах текста на композитора Димитър Вълчев, който след като го прочете „нежно” се изрази за тези, които отхвърлиха „Една българска роза”: „Те са идиоти. Твоите строфи носят музика, тя само трябва да се запише”. И той написа песен, която ми изсвири и изпя на пианото. Когато след около две години дойде време за „Златния Орфей” и започнаха да се събират нови песни. Тогава Митко Вълчев ми каза, че смята да предложи „Една българска роза” за конкурса. Песента бе допусната и композиторът се довери да бъде изпята от младата талантлива певица Паша Христова. Запознах се с нея на репетициите.
По време на състезателната вечер Паша изпя песента бляскаво. И в три след полунощ чухме резултата от класирането” „Една българска роза”- първа награда”.
Песента пожъна небивал успех сред публиката и както се казва- полетя. Минаха години след трагедията с Паша Христова, която загина при самолетна катастрофа. Никой от колегите й нямаше куража да включи тази песен в репертоара си, защото нейното изпълнение бе неповторимо.
През десетилетията „Една българска роза” ту се запяваше, ту затихваше и после възкръсваше и се подемаше пак, докато в края 20 век при допитване на БНР, слушателите избраха тази песен за песен на столетието”.
Нели Желязкова
