Ружа Георгиева – за изкуството и чаровната ѝ възраст

Ружа Георгиева е собственик на бургаската галерия „Богориди“. За себе си казва, че е от групата на „Луд умора няма, само се поти“. В чаровната си възраст Ружа си е реализирала една мечта – да популяризира съвременното българско изкуство. Ружа Георгиева пред Gramofona.com.

От строителството до красивите картини…

Никой не знае какво му е написано да извърви, започва разказа за себе си Ружа Георгиева. Професионалният ѝ път преминава в строителството и най-малко си е мислела, че в чаровната си възраст ще показва картини на художници пред бургаската публика. Но то си е съдба, казва Ружа. През годините срещите ѝ с различни проектанти,  с уникалния характер и проблеми на всеки един обект  е направил Георгиева устойчива на всякакви изпитания. Благодарна е, че животът ѝ е минал през строителството, защото то правело човека мислещ и можещ. Освен това работата ѝ в бранша е дала шанс на Ружа да бъде  сред хората и природата.

Сега смята, че пътят  ѝ след пенсионирането ѝ е естествен, а срещите ѝ в галерията от всякакво естество я обогатяват и  въобще не си се представя в роля различна от тази, в която е днес.

Скара, бира и 2000-та година…

През 2000-та година много приятели  казвали казвали на Ружа: „Направи пространството скара, бира, „100 патрона“, чекмеджето ще те блъска по корема!“. Желанието обаче мястото да бъде галерия надделява и така през 2000 година изложбеният салон на улица „Богориди“ отваря врати. Стартира с уникална изложба, посветена на големия пловдивски художник Георги Божилов – Слона. По това време е минала само една година от смъртта му и всички най – добри художници правят пътуваща изложба. Именно с нея галерията е открита, а събитието е  незабравимо, спомня си Ружа.

„Разбира се, всяка година има нови провокации и идеи и ние се гмуркаме в събитията едно след друго. Не мога да кажа, че Галерията има предварително написан план. Имам усещането, че хващам във въздуха случващото се и като че ли някой, незнайно кой, подкрепя тази дейност. Вярвам, че  има нужда от това, което правя, защото всеки, който е дошъл тук,  харесва и художниците, които представям, и пространството“, казва Ружа.

Съвременното изкуство…

Ружа Георгиева не е изкуствовед и  не говори за съвременното изкуство. Казва обаче, че хубавите картини някак си остават забелязани от по - малко хора. Напоследък има усещането, че изложбите се откриват с изречението: „Последната продадена картина на еди- кой си беше за еди-колко си милиона. Тази парвенющина да не се говори за достойнството на картината, а за колко е продадена, ме изкарва извън нормалния начин на мислене”, дразни се Ружа. Според нея пазарът е наводнен с абстрактни картини, в които няма никаква енергия, духовност и настроение, което да се усети. „За съжаление те са едни от най-продаваните и това задоволява естетическия вкус на зрителя. Но има друга група, разбира се, които знаят кое защо им харесва и на мен ми става приятно да разговарям точно с такива хора“, признава галеристката.

Младите и амбициозни автори…

Със съжаление споделя, че има много талантливи млади художници, но те нямат възможност да инвестират в своята популярност и че галериите също работят на косъм, за да поддържат някакво ниво, но не винаги могат да отворят врати за младите творци.

МОЛовете и изкуството…

Ружа Георгиева недоумява от това, че моловете се превръщат в център на изкуството. Според нея молът е търговско място-там може да има много красиви авторски предмети, които да се продават. „Но да правиш опера, танци, да представяш изкуство в мола - за мен е непонятно. Защото попадайки в изложбен салон ти си сам със себе си и картината“, убедена е Ружа.

Тя не приема тенденцията изкуството да се изнесе и да остане на улицата. Не приема и изваждането на стотици деца, които да клечат като жаби и да рисуват на асфалта. Непонятно ѝ е и децата да скачат нарисувани като кучета и котета за сега, за секундата, за деня. После тихо-тихо, всичко отзвучава.Категорична е, че трябва да се обърне повече внимание на развитието на творческия потенциал на малките, но в подходяща среда. Казва, че  би било прекрасно ако се подкрепят институциите и идеите да има изнесени уроци в галериите, където децата да се научат на поведение, подходящо за  храм на изкуството. Както е в цивилизованите страни.

Среща и много трудности  да мотивира учителите по изобразително изкуство да водят децата в галериите. „Има и много бюрократични бариери, които може би им пречат да ги извеждат от училище. Но изкуството възпитава,  чрез него човек се учи на история, география, литература, цветоусещане, магията му е огромна. Изкуството да се обличаш е прекрасно, изкуството на танца те прави гъвкав, грациозен. Всяко нещо е красиво!“, споделя Ружа.

Баниците или картините…

Ружа Георгиева казва, че никога не си е помисляла да остане вкъщи след пенсионирането си и да точи баници примерно...Затова  със съжаление говори за много мъже и жени, които скръстват ръце у дома и  не излизат никъде, не общуват, напускат социума. Нападат ги болести, започват да говорят само за страданията си. Галерията е нейният начин  да не се изолира от обществото, а и да сподели с всички натрупаното през   годините. Отчита, че публиката в Галерията е една и съща, а мечтае срещите на живо да бъдат наситени с хора, които искат да видят, чуят и усетят изкуството.

Следващата Ружа Георгиева…

Ружа изпитва изключителна удоволствие да разговаря с хората, които създават изкуство. Казва, че на практика си плаща удоволствието да живее в тази атмосфера, но и за миг не съжалява, че е създала галерия „Богориди“. Докато може ще остане в галерията, но я натъжава това, че  не вижда хора с нейния ентусиазъм да дойдат и да продължат делото ѝ.  Провокирала е много млади хора с призива: „Хайде! Идвайте, продължете, човек се изчерпва!” , но все още не е намерила точния човек. Всички ние сме уникален народ, всички знаем и можем всичко, ама екипност трябва да има. Хубавите неща стават с хора, които искат да се случи нещо“, смята жената в чаровна възраст Ружа Георгиева.