Едно време заесенеше ли се, из бабиния двор се понасяше  мирис на печени чушки и дюлово сладко. Да, едно време… Традицията с печенето на чушки и сега се спазва, но някак си не се набива на очи – все пак не върви да заседнеш с чушкопека но балкона и да дразниш съседите, които, примерно, нямат ищах за зимнина или пък си я правят на село.

Виж, с дюлите е по-различно. Някак си се чувствам длъжна да направя известна реабилитация на този великолепен плод. Появява се из магазините, вярно, ама не е както преди… Баба редеше жълтите и дъхави плодове върху шкафа и цяла зима ухаеха… И сега, зърна ли дюля, пред очите ми оживява бабината кухня.

Ех, носталгия…  Не случайно са наричали точно дюлята плод на щастието, а пък Соломон даже създал специален закон, според който младоженци трябва на сватбата си да ядат дюли, за да им е щастлив животът.  

В Европа са започнали да отглеждат дюли в началото на 19 век. Според изследователи, тяхното начало е преди около 4000 години. Култивирани дюли, открити в Кавказ, датират от тогава. В Гърция са познати около 600 г. пр. Хр. После, при преселението на народите плодът е пренесен в Турция, Сирия, Афганистан… И така… Още от древността хората са разбрали колко ценна е дюлята. Правили са мед от дюли и са го съхранявали в съдове, чиито дъна покривали със стръкове пшеница. Легендите предават, че точно този мед бил особено лековит. Даже и психични проблеми оправял… Уникалните за онова време доктори Хипократ и Гален също тачели лечебните свойства на дюлята. Една рецепта на Гален се ползва и до днес за стомах:дюля, мед, джинджифил, черен пипер и, забележете, оцет!  А съм чела още, че на пиршества да се сервират  захаросани дюли в мед било израз на високо уважение към

гостите.

Може би защото идва времето на тези малки слънца и тази година като по чудо малкото дръвче в двора на селската ни къща е народило много, се поразмислих как да ги съхраня и употребя най-добре. И като вкусно хапване, и като лек.

Ето някои изпитани рецепти:

За проблеми с гърлото, бронхит или чувствителен корем чудесна работа вършат семките на дюлята. Пипкава работа, докато се отделят, но си струва. Накисват се 2 чаени лъжички семки в една чаена чаша вода, престояват 10-12 часа, после водата се прецежда и се пие на четири пъти през деня.

Дюлевите семки се използват и за чай против кашлица, като се варят заедно с листа от подбел, а отварата се пие подсладена също с мед.

Сокът от дюля пък е полезен при всякакви диети. И изпробвано – гони махмурлук.

От самия плод става компот, мармалад, желе, ликьор… Сърби и македонци пък са се изхитрили да правят и дюлева ракия. Четох, че в Испания и Португалия по Коледа приготвяли специален хляб от дюли.

Наистина, най-различни вкусотии могат да се получат от дюлите… И понеже най-лесно е просто да си опечем някой и друг плод, ето една изпитана рецепта:

Печени дюли с орехи

Дюлите се разрязват наполовина, почистват се от сърцевината и се подреждат в тавичка, намазана с мазнина. Заливат се  със сок от два–три изцедени портокала. Задушават се във фурна до омекване, покрити с алуминиево фолио. Отделно се разбиват половин пакетче масло, смлени орехи, шепа стафиди.  Сместа се изсипва върху омекналите плодове и се пече още десетина минути. Преди сервиране се добавя лъжичка мед върху всяка дюля.

Това е от нас. Ако вие имате интересни попадения при приготвяне на дюлеви специалитети, споделете!


Снимка: aquamat2000.com