Светла Гунчева. Бургазлийка. Поетеса и стилна жена. Жена, след която не само мъже се обръщат, защото носи особена харизма.  Автор на 6 поетични книги, които издават, че името, с което са я нарекли, не е случайно – тя умее да свети отвътре и да зарежда със светлина и другите.

Точно на рождения си ден /13 февруари/ позволи на gramofona.com да надникне в огледалото, в което тя се оглежда и да покаже това, което малцина виждат.

Ето какво споделя тя:

„Като дете бях голяма мъжкарана. Играех само с момчетата, на техните момчешки игри. Никога не съм имала кукли. Бях на 3 години и помня, че първата играчка, която поисках от дядо Коледа, беше един дървен шмайзер.  Мечтаех да завърша Военоморското училище и да пътувам с корабите. Но по това време не приемаха все още жени. Е, тогава наистина искрено съжалих, че съм се родила жена. Но с времето нещата се промениха. Все повече осъзнавах силата, властта и предимството да се родиш жена. Не само защото сме по-оцеляващата половина от човечеството. Кога най-осезаемо чувствам, че съм жена ли? Когато вървя по улицата. По-рано погледът ми витаеше в облаците. Сега гледам право в очите и, срещна ли онзи неподправен, пълен с искрено възхищение, поглед на някой мъж, си казвам, че съм още жива.”

Ако погледнем през нейните очи, виждаме: Интелигентна, хуманна, свободна, толерантна, добронамерена, общителна, сърдечна, любознателна жена. И индивидуалист. Типичен представител на своята зодия Водолей. За Водолея казват, че макар да обичат всички хора и с удоволствие да правят и невъзможното за общото благо, обичта като емоция ги плаши и ги държи нащрек, а някои Водолеи буквално се ужасяват от ангажименти и обвързване. Те са волни птици, свободолюбиви и независими, за които отдаването може да се окаже равностойно на смърт.  

„За портрет бих се съблякла гола, като херцогиня Алба, позираща на Гойя за неговия прочут шедьовър, и бих предоставила проникновеното око на художника да открие в мен онова, което е скрито зад  дрехите”, споделя Светла.

А как точно да се облича, идва от майка й, за която усетът за създаването и носене на дрехи е бил не само образование и професия, но и дар от Бога. „Тя беше невероятен дизайнер. В този смисъл, мисля, че наследих, ако не нейните златни ръце, то поне едно вродено чувство за красота и естетика”, споделя една от най-стилните жени в Бургас.

За най-добро в себе си счита толерантността и добронамереността. Както и липсата на каквато и да е завист. Ръката й винаги е протегната с доверие. Готова е да влезе  в положението и оправдае, дори и ако са я наранили. И да прости. Достатъчно е човекът насреща да прояви добра воля за това.

Като човек, който цени красивото, има предпочитания и към уханията, и им е вярна.  „През целия си съзнателен живот като жена, единственият парфюм, който съм използвала беше „Фиджи” на Ги Ларош. В мига, когато преди повече от 30 години за пръв път вдъхнах аромата му, си казах- е, това да! И не му изневерих, макар че трудно се намираше. След време прочетох в Гугъл  за личността на жената, в зависимост от парфюма, на който робува цял живот. И се разпознах цялата в нея. Отскоро го няма на козметичния пазар и съм нещастна от това. Заменям го с парфюми на Нина Ричи, като предпочитанието ми е към „Love in Paris”, признава Светла. И допълва, че е онеправдана откъм козметиката. Има остра алергия към кремове за лице и затова не ги употребява.

А иначе ползва почти цялата гама от козметични продукти. Според нея козметиката е необходимост - тя служи да подчертае природните дадености или да прикрие някои недостатъци. Подбрана добре и подхождаща на лицето, тя само може да допълни и подчертае очарованието на една жена.

 „С изключение на съпруга ми мисля, че няма човек, който да ме е виждал без грим. Дори и когато съм лежала в болници. Според мен това е една абсолютно сигурна индикация за онези, които са загрижени за мен, ако ме познават, да разберат доколко съм зле. Ако все още съм с грим, значи нямам намерение да умирам”, шегува се тя.

Бижутата са задължителен аксесоар от тоалета й. „Не си спомням някога да съм пропускала да го прибавя. Не харесвам и никога не съм притежавала злато, сребро и перли. Много са безлични. Може да са израз на финансова заможност, но не и на индивидуалност. Те не ме впечатляват. Всяко едно бижу трябва да довърши и подчертае ефекта на тоалета. Аз разполагам с бижута почти за всеки един тоалет и не спирам да купувам, но си подбирам евтини, направени от различни материали, в различни цветове и дизайни, които да отразяват моя дух и моментно настроение. Същото се отнася и за коланите- те са един много секси аксесоар, завършващ тоалета и подчертаващ  фигурата”, съветва ни Светла.

Питам на какво се дължи осанката й– на спорт, на диети, или е от Бога?

„Общо взето, с малки изключения, благодаря на Бога за фигурата си. Мисля, че е с хубави пропорции. Женствена и съблазнителна. А иначе, цял живот съм спортувала- всичко, което ми е позволявало здравословното състояние. Но не за да поддържам фигурата си, а защото спортът е моя втора природа. Колкото до диети- опитът ми е показал, че не са препоръчителни спорадични и крути диети. Ако човек избира да изглежда добре, както за себе си, така и в очите на хората, той трябва цял живот да пресмята на ум калориите и да се ограничава в храната. Не да гладува, а да се храни нормално, като се засища с храни, от които няма да затлъстее. И да не допуска никога да качи повече килограми.  Да се качва всяка сутрин на кантара на гладно и онова, което е качил от предния ден,  да го свали в рамките на деня чрез едно леко ограничаване. Тогава ще има удоволствието да се радва цял живот на хубава фигура и на удоволствието да си позволи всяка дреха, която си хареса. При мен, един допълнителен и хармоничен ваятел на фигурата се оказа заниманието ми с йога, вече повече от 20 години. Започнах на 42-годишна възраст, заради предупреждение от лекарите за вродена склонност на гръбначния ми стълб към изкривяване. И се превърна във вътрешна потребност за тялото и духа.”

И още за духа: Светла обича разнообразна музика.  Като се изключи поп-фолка и чалгата, към които има абсолютна непоносимост, слуша всичко останало, в зависимост от момента и настроението. Но предпочита симфоничната и оперна музика. Не робува на определени изпълнители и песни, но все пак има любими изпълнители и един от тях е Владимир Висоцки. И пояснява: „Той никога няма да ми омръзне. Харесвам руските стари шансони, белогвардейски и лагерни песни. Те също ме докосват по един необясним, но дълбок начин. Бих слушала до забрава прочути оперни арии - от „Тоска”, от „Норма”, от „Мадам Бътерфлай”...

Обича драми, романтични филми и екшъни. Без претенции за жанра, но с претенции за качествен сюжет и добра актьорска игра. Не гледа сапунени сериали. Комедиите много рядко могат да я впечатлят, освен ако не са много остроумни. Често се диви на тъпотиите, на които хората се смеят. Не смята, че периодът е определящ за добрия филм. Имало е, и ще

има качествени филми винаги. Съвременното кино не прави разлика. То бълва както филми- еднодневки, така и много сериозни и амбициозни продукции.

По природа оптимист, Светла винаги се събужда с нагласата и очакването за нещо хубаво.

Като изключи висенето в интернет мрежата напоследък, основното й и най-любимо занимание е четенето на книги. Започнала е да чете от 4-годишна  и продължава до ден днешен. Взема по 5-6 книги на месец от две библиотеки. Чете и електронни книги, свалени от специализирани руски сайтове. Продължава да се занимава с йога. Всеки ден си прави задължителна разходка през морската градина- трябва на всяка цена да зърне морето. Това е стихия, проникнала до дъното на същността и душата й. Винаги носи със себе  фотоапарат - да увековечи неговото невероятно многообразие.

„Аз съм всеядно животно, що се касае за книги – откровена е Светла. - Чета всичко, стига да имам време за това, но винаги намирам, дори и за сметка на домакинската работа и съня ми. В младите години имах навика да се отъждествявам с любими герои. Имаше книги, които се изтъркваха от препрочитане. Но сега нямам нужда от това. Би могло да се каже в момента, че се отъждествявам, но не винаги, с лирическата си героиня в моята поезия. Но не бих заложила задължително на това. Дано и хората не го правят, защото понякога ми задават любопитни въпроси и получавам странни коментари.”

А дали има самочувствието на успяла жена? Не знае.  Трудно е да се определи... По отношение на онова, за което е учила и за което има способности, мисли, че с каквото се е захващала, го е реализирала успешно. „Би могло да се желае много повече, но за това се искат повече усилия, а аз не съм толкова амбициозна. И правя компромиси, за да имам повече свободно време и да угодя на душата и тялото. Искам да издам няколко поетични книги, за да успея да кажа всичко, което съм натрупала в себе си през годините и което ме вълнува, както и да разбера как се вмествам в поетичното пространство на България.

Когато гледам хората, които са успели, осъзнавам, че това се случва при онези, които се отдават изцяло и безрезервно на едно нещо, за което имат призвание. За съжаление не мога да кажа същото за себе си. Аз, като Кума Лиса, с нейните хиляда таланта, цял живот се разпилявах и в края на краищата никъде не станах най...”

Любовта е едно перманентно състояние на душата й. Не си спомня осъзнат миг от живота си, в който да не е била влюбена. И,  да,   харесва й този романтичен и малко наивен празник на Свети Валентин!  А  като вечно влюбена жена снизходително се оставя да бъде бъда въвлечена в неподправеното му настроение.

Питам я за ревността – дали е доказателство за любов? „По принцип, ревността е неизбежно чувство, когато има любов. Вървят си хванати двечките  ръка за ръка. Ако някой ме убеждава, че е влюбен, но не ревнува, бих се усъмнила в неговата любов. И това произтича от самото чувство любов- стремежа да притежаваш и душата, и тялото, и цялото време на любимия, ако би могло, поне 24 часа в денонощието. Как тогава ще си склонен да го делиш с  някого или нещо?

Когато й е трудно, а такива моменти има всеки, залага на  силата на духа си. „Имала съм доста трудни моменти, а и тежки здравословни състояния. Мисля че, в буквалния смисъл, съм оцелявала със силата на духа си. И на човека до себе си, който е бил единствената ми и най-голяма опора.

Светла е вътрешно убедена, че жените са по-успешният и по-правилният избор за правене на политика. С оглед тяхната женска същност на създаващи живот. По презумпция се предполага, че те са по-склонни да го защищават. Разбира се, има и изключения. Но самата тя никога не би се занимавала с политика. За това се иска да си посветен изцяло на някаква кауза., а тя е индивидуалист. Не би пожертвала личното си време за каквато и да е кауза. А и, за съжаление, политиката в България се е превърнала  в мръсна дума...

Молитвата й е „Господи, нека да са живи и здрави хората, които обичам!”

Вярва, че у дома и стените помагат, и по-добре „цар на село, отколкото роб някъде по света”., затова не би пожелала да заживее в чужбина. Но би искала някой,  „тайно и полека”,  да е сменил чипа в главата на българина. А иначе, харесва й да пътува по света. „Дълги години нямах възможност и средства да ходя в други страни. Това се случи в последните 4-5 години. Навсякъде е интересно, любопитно, красиво...  Но като държави- Италия и особено Хърватия, ми грабнаха и заплениха сърцето. И бих искала отново да се върна на Дубровнишката Ривиера. А бих искала да видя и коленича, запленена, от магията на Изтока.

У дома, от всички домакински задължения, единственото, което й доставя удоволствие и дава възможност за истинско творческо развихряне, е кухнята. „Готвенето е изкуство, което заслужава да му се посветиш изцяло. За съжаление нямам такова време. Също от майка си съм наследила усет и въображение в това занимание.. Обичам да експериментирам. Особено с подправки. Харесвам контрастът между сладко и солено. Обожавам сладките неща и на времето правех страхотни украсени желирани плодови торти. Но по начало избягвам приготвянето на каквито и да било тестени изделия.  По обясними причини... Една изпитана рецепта? За вечеря- 2-3 ябълки, нарязани на четвъртинки, парче сирене и чаша изстудено бяло вино J)) Наздраве!” – тук усмивката се подразбира.

И понеже все пак е рожден ден и се поднасят подаръци, питам кой е най-странният подарък, с който са я изненадвали?

„Веднъж, точно на рождения ми ден, получих съобщение, че мои стихове са спечелили поетичен конкурс и наградата е издаване на електронна книга. А не бях издавала от 10 години. Стори ми се много странно и знаменателно...  И ме зарадва.”

Най-голямото й желание в момента е да живее достатъчно дълго, за да види  2-годишната си, единствена и прелестна внучка, абитуриентка.

И си пожелава още да е обкръжена с любовта на близки и приятели. Да има силите и достатъчно здраве, за да продължи да работи и твори. „Намирам се в състояние на поетически ренесанс и искам максимално дълго да се възползвам от това и да му се наслаждавам, за да мога да изпратя своето поетично послание, онова, което съм натрупала като житейско познание. Както казва писателят Станислав Йежи Лец: „Исках да кажа на света само една дума. Понеже не успях, станах писател.”

Светла не си крие годините и житейското кредо й е: „Остарявай красиво!”. Има още един принцип, който е израз на свободният й и не подлежащ на манипулации и подчинение дух. „Ти за къде си, защото аз съм за обратно”.

А на читателите на gramofona.com препоръчва да  четат, да се образоват, да мислят, да са свободни.Защото „ всяко ново познание отваря нови и нови врати пред теб и те превръща от една, появила се по случайност на белия свят жива твар, в личност, съизмерима с вселенските мащаби!”

А ние й пожелаваме да продължи да подхранва светлото у себе си и да го превръща в лъч, озаряващ и нашия път.