Журналистката представя първата си самостоятелна изложба в бургаското Арт кафе „Ромео и Жулиета”
Интервю на Димитър Мишев с ученичката на Мирослав Моновски, която „намига“ само на мъже
Журналистът от сайта „Бургаски репортер“, Марина Костова, ще подреди в Арт кафе „Ромео и Жулиета” шаржове на известни бургазлии. Изложбата ще бъде открита на 28-ми март от 17:30 часа. Сред „моделите“ на младата авторка са Рафи Бохосян, актьорите Валери Еличов, Юри Ангелов, Стоян Памуков, музикантите Левон Манукян и Захари Чернев и други.
-Няколко дни остават до първата ви самостоятелна изложба, на която ще могат да се видят известни певци, артисти, журналисти и художници. Как се роди идеята?
- Разглеждах работите на художника Мирослав Моновски. Той е много добър в шаржовете и колажите, има уникални неща. И, ей така, на шега, реших да направя негов хумористичен портрет. Показах му го, а той го хареса. Попитах го дали ще ме напътства, ако реша да направя шаржове и на други хора. Веднага се съгласи. В началото започнах с лица на колеги, които познавам добре. После така се потопих в това, че ми се искаше да направя портрети и на популярни хора.
- Моновски как прие идеята за изложбата?
- Подкрепяше ме много през
цялото време. Всъщност той е двигателят на тази изложба. На няколко пъти аз се отказвах, не се чувствах комфортно, не бях сигурна, че се справям, разколебавах се. Но Мирослав Моновски през цялото време ми повтаряше, че човек не трябва да прави крачка назад. Помогна ми в предпечата. Без него изложбата нямаше да стане факт.
- Какво те вдъхнови?
- И преди съм се занимавала с рисуване и с приложно изкуство. Но дълги години бях оставила тези занимания на заден план. Благотворителната изложба, която Моновски направи, за да помогне на болно момиче от Бургас, ми подейства като вдъхновение.
- Трудно ли се правят шаржове на известни хора?
- Интересно е. А дали е трудно – зависи с кого е шаржът. Някои от популярните личности са с много характерни физиономии, жестове, маниер. Важното е да го уловиш и да го пресъздадеш така, че да бъде разпознаваем. Сложността идва от там, че много пестеливо – само с помощта на няколко цветни „петна” – трябва да разкажеш история, в която да има и виц. Нямам претенциите, че навсякъде съм успяла, тъй като повечето от „моделите” си не познавам лично. Но се надявам всеки от тях да прояви чувство за хумор и да приеме изложбата като първоаприлко намигване.
- Рафи и другите известни бургазлии как приеха "намигането"?
- Всъщност никой от тях не знае. Надявам се всички мои „модели” да го приемат с чувство за хумор.
- А само на мъже ли "намигаш"?
- Да, само на мъже намигам. Реших, че това ще е реванш към „силната” половина на Бургас, защото Мирослав Моновски тенденциозно рисува само бургаски дами.
