Какво искам за подарък ли?
Теб! Искам теб.
Не купената вещ от някой случаен магазин, а ръцете ти. Не скъпа вечеря, а усещането, че за теб съм нещо специално. Не розата, която ще гледа мълчаливо към мен, а твоят поглед, който казва всичко, дори когато мълчиш. Дори не запалената камина, а твоята прегръдка,която ме изгаря през нощта. Не искам нито вино,нито вода, искам устните, които ме съживяват,всеки път,когато се слеят с моите. Искам да чуеш сърцето ми, не моят глас. Искам да усетиш уханието ми,не парфюма ми. Искам да говорим, до като мълчим. Искам да се разхождам с теб, хванати за ръце, не с колата ти. Искам да се смеем с глас и да събудим зората...
Мисля си, че когато човек е влюбен за него нямат значение много неща. Не обръща внимание на времето навън, дали е студено, дали вали. Мисля си, че е така, защото в душата му цари вечна пролет.
Подари ми пролетта.
Искам да ми подариш ден, в който да се разхождаме боси по тревата и да събираме пролетни цветя.
Искам да ми подариш ден, в който да чувам само твоя шепот.
Искам да ми подариш ден, в който да виждаш само мен.
Искам да ми подариш ден, в който мобилният ти телефон да е изключен.
Искам да ми подариш ден, в който да ми приготвиш храна , само за мен.
Искам да ми подариш ден, в който да ми сплетеш косата на питка.
Искам да ми подариш ден, в който да се смееш на глупостите ми.
Искам да ми подариш ден, в който да пееш песни , дори без да знаеш текста наизуст.
Искам да ми подариш ден, в който да говориш за детството си.
Искам да ми подариш ден, в който да говориш за бъдещето ни.
Искам да ми подариш себе си.
Не знам кой ден сме днес. Не знам месеца дори. Но е тъжен, навън вали.
Не знам от кога не съм се смяла. От кога не съм мечтала. От кога ...
Не знам много неща. Знам само че:
Искам мъничък подарък само за мен. Само това ...
И това си ти!
