Eвелина  Динева.  Доцент д-р... Декан на Центъра по хуманитарни науки в БСУ... Но това всъщност не е най-същественото. При среща с нея първото, което те кара да се отпуснеш, е усмивката. С нея може да се говори дълго и за всичко. И си говорим...

Описва се като уравновесена, много земна и донякъде наивна в желанието си да установяи хармонични отношения между хората, които я заобикалят. За мото в живота си е избрала: „Посрещай всички с добро!” Обича реда и предвидимите неща. „Губя някои от добрите си качества, когато съм пренапрегната”, признава Евелина.

Като най-доброто у себе си  определя  умението  да изслушва хората и да съпреживява радостите и проблемите им. Но не крие, че го смята за малко натоварващо …

Питам: от какво зависи денят й да е добър?  Изисква ли много усилия?

„Не винаги и не зависи само от мен. Настроението ми се влияе от времето – с по- висок тонус и по-продуктивна съм в слънчеви дни, мрачното време ме потиска и ми се иска да си седя вкъщи. Ако съм „кисела”, избягвам да се срещам (доколкото е възможно) с колеги и приятели.”

Обикновено, преди да заспи, си припомня събитията през деня. „Понякога разбирам, че е можело да постъпя по-добре или да се изразя по-добре. ..  Ако ми предстои нещо важно на следващия ден, го обмислям. Общо взето, много мисля преди да заспя и това понякога ми пречи. Налагам си да мисля за хубави неща, за да мога да заспя.”

А дали се смята за успяла жена?  „Да, определено. Можеше и повече да напредна в научното израстване, но някои обстоятелства, независещи от мен, наложиха да спра дотук. Аз съм щастлива – имам добро семейство, приятели, на които мога да разчитам, успешна кариера, общо взето сме здрави, времето ми е запълнено с интересни неща, какво повече мога да искам от живота?!

Успехът се постига  с много любов и търпение. Любовта е в основата на живота в най-широк смисъл. Когато правиш нещо с любов, винаги се получава.”

 

Питам как се справя, когато й е трудно? „По природа съм оптимистка, смятам, че винаги има решение и се справям. Слава Богу, не съм имала много големи трудности”, усмихва се Евелина.

За една жена са важни типично женските неща. Облекло, бижута...  Например, какво би облякла, ако трябва да позира за портрет?

Рокля и сако! – категорична е Евелина. „Много обичам шапки, но отдавна не съм носила. Стилът ми е делови с романтичен нюанс – шалче, бижу, блуза с къдрички и др. Много време носих костюми с панталони, от тази година се върнах към полите и роклите. Обичам леки, свежи парфюми, но те са по-нетрайни. Затова в чантата си винаги имам един флакон. В момента е J’Ador. Харесвам качествената козметика, но спрях да хвърлям луди пари за кремове, които ще ме направят 20 години по-млада. На работа винаги ходя леко гримирана – фон дьо тен (само през зимата), руж, бежово-кафяви сенки и спирала. От бижутата предпочитам злато с перли или злато с кехлибар. Преди десетина години ми откраднаха всичките и за петдесетгодишнината ми колегите, приятелите и роднините попълниха колекцията.”

Стигаме и до нещата, които са за душата.

„Много обичам да слушам музика, предимно класическа поп музика – Beetles, Queen, ABBA, Стинг ...  Обожавам мюзикълите на Андрю Лойд Уебър и притежавам добра колекция от тях, споделя Евелина.  Сред филмите, които са я впечатлили и би гледала пак са „Коса”, „Форест Гъмп”, „Мостовете на Медисън”, „Речта на краля”,” Пощальонът”, „Танцуващият с вълци”, „Писмо в бутилка”...

Предпочитанията й издават, че самата тя е по-скоро романтична натура. Харесва играта на Том Ханкс, Джулия Робъртс, Никълъс Кейдж, Кевин Костнър, Мерил Стрийп, Мег Райън... Е, в това си приличаме. Приличаме си по пристрастеността към книгите. „Обичам да чета. Чета художествена литература винаги, когато имам свободно време. През другото време пак доста чета, но научна литература. Харесвах Джон Гришам, но последните му романи ме разочароваха – много повърхности, като че ли славата е

достатъчна … Наскоро „открих” Никълъс Спаркс и прочетох осем негови романа. В момента чета „Вакантен пост” на Дж. К. Роулинг, но засега не ми харесва. Започнах и Хобит, тя е по-забавна....”

Питам: какво друго обичаш да правиш, когато имаш свободно време?

 „Да отглеждам различни растения (после ги снимам и се хваля с тях), да ходя за риба, за гъби и за билки...

Обичам да готвя и да посрещам гости. Не готвя всеки ден, обикновено в събота и неделя наваксвам за цялата седмица. Не съм злояда, харесвам много неща – мусака, пълнена агнешка плешка, чушки, тиквички и патладжани бюрек, телешко с тъмна бира и др. По отношение на напитките съм традиционалистка – ракия и вино през зимата, бира през лятото.”

Използвам темата и си записвам една изпитана рецепта на Евелина: телешко с тъмна бира. Половин килограм телешки гулаш се нарязва на по-дребни парченца и се задушава в малко зехтин, докато омекне. В гювеч се поставят: 3-4 моркова, нарязани на жулиени, 3-4 глави лук, нарязани на едро, чер пипер, дафинов лист, сол, около 300 мл телешки бульон, около 300 мл тъмна бира и задушеното месо. Поставя се в студена фурна, включва се на 180 градуса и се пече около 2 часа.

От кухнята  се прехвърляме на  мечтите. Коя от детските й мечти се е сбъднала?

„Като малка си мечтаех да имам село. През ваканциите всичките ми приятели отиваха на село при бабите и дядовците си, а аз си стоях вкъщи и после слушах разказите им за разни преживелици. Преди двадесетина години тази ми мечта се сбъдна. Купихме си място на село, построихме си къща и сега всяка свободна минута гледам да избягам там – действа ми много релаксиращо, чувствам се истинска.”

За какво не ти достига времето, питам.

 „За много неща – искам да имам повече време за четене, за разходки, за пътешествия … Не мога без гледката на дървета, цветя, поляни и върхове, без море и пясък. Мога с часове да седя на верандата и да гледам баира отсреща – все един и същ и същевременно толкова вълнуващ! „

Моля я да сподели някоя забавна случка и тя разказва за един смешен подарък. „След една командировка на съпруга ми до Будапеща преди много години получих подарък мъжки слипове (бях си поръчала бикини, тогава в България нямаше хубаво бельо). Не беше нарочно – грешката се разбра, като отлепихме огромните етикети с много текст на унгарски, поставени точно отпред върху шева...”

Отново ставам сериозна и я питам и как възприема участието на жени в политиката. „В политиката трябва да има жени – за равновесие и защото жените сме по-компромисни и позитивни. Аз не ставам за политик, твърде лично възприемам всичко”, признава Евелина.

А ако имаше властта, какво би променила в света?

„Мразя войните. Не съм преживяла война, но много съм чела и гледала за ужасите. Ако имах възможност, бих премахнала тази част от мъжкия мозък, в която се зараждат идеите за война!”

Питам, ако можеше да избира, къде би искала да живее?

„Ако трябва да избирам държава, със сигурност – България. Ако имах възможност, бих живяла в селска къща, близо до Бургас. А иначе - ходила съм на екскурзии в Холандия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Гърция, Турция, САЩ, Исландия, Финландия, Великобритания, Русия, Армения... Много харесвам Амстердам – има красота, спокойствие и атмосфера. Ходила съм няколко пъти, защото дъщеря ми учеше там, и всеки път все повече ме запленяваше. Мечтата ми е да отида в Австралия, нямам рационално обяснение защо, просто някакво усещане. Надявам се да успея.”

Евелина не вярва в предсказания, не ходи при гадателки и врачки. В късмета вярва – донякъде. Когато пожелава на някого късмет, има предвид да му се случват хубави неща.  А за себе си пожелава семейството  и приятелите й да са живи и здрави, самата тя да е  здрава и дъщеря й  да се справя успешно в живота.

А посланието й към читателите на gramofona.com  е:

 „Бъдете позитивни! Намерете зрънцето добро в живота и му се радвайте! Усмихнете се и светът ще ви отвърне с усмивка!”