Ана Морейра: От всички лоши неща не може да не се роди нещо хубаво

Ана Морейра. Същата, която бургазлии видяха като Аурора в „Табу” на "София филм фест на брега", а след филма и на живо. Млада португалска актриса, с около 20 филма в творческата си  биография. Сред  тях - и документални. Първият филм, в който прави сериозна роля, е „Мутанти” на Тереза Вилаверде, отличен в Кан през 1998 година. „Табу” пък е с две награди от Берлинале ’12, наградата на публиката в  Лас Палмас  и наградата на ЕП  ЛУКС 2012.

В киното влиза по случайност. Когато е едва 17-годишна и учи изобразителни изкуства, братът на най-добрата й приятелка от детинство, който е студент по режисура,  я кани да се снима в негов кратък филм.  Проектът е успешен. Следващите години Ана през лятото се снима, учи графичен дизайн през есента и зимата. Когато става на 25 години, решава окончателно изцяло да се посвети на киното и да се занимава сериозно с актьорската професия. Графичен дизайн така и не завършва.

Срещата й с режисьорката Тереза Вилаверде, автор на няколко значими ленти за Португалия, дава на Ана Морейра шанс са първа сериозна роля в пълнометражен филм. Това всъщност е истинският й старт.

Когато се среща с режисьорът на „Табу” Мигел Гомеш, тя вече има зад себе си няколко пълнометражни филма, докато той е с опит предимно в късометражното кино.  В началото се приемат с подозрение.Така и не става ясно харесали ли са се, или не – споделя Ана. От първите срещи тя си спомня дългата му коса, вързана на опашка, стигаща до кръста. Няколко години по-късно при случайна среща Мигел и казва, че пише сценарий, в който има роля точно за нея. Отговорът на Ана бил: „Ще повярвам, като видя договора!”.

Минават още няколко години, докато в ръцете й попадне сценарият за филм под името „Аурора”. И още няколко, докато изведнъж вече е в Мозамбик заедно с Мигел Гомеш и снимат същия този филм, само че името му вече е „Табу”. Ана е самата Аурора от втората част на филма, който е построен ретроспективно.

В Мозамбик режисьор и актриса се преоткриват и като хора. Мигел признал, че създавайки сценарий за конкретна актриса, той предварително знае, при изграждане на образа тя ще допълва и обогатява заложеното в текста. За Ана това означава, че Мигел е вярвал в нея още от самото начало.

„Беше благословия да работя с него. Когато пристигнахме в Мозамбик , Мигел изхвърли готовия сценарий и всеки следващ ден се работеше в посоки, които той ни даваше. Това е много различна работа от правенето на сериали. Режисьорът знае къде води героите и ги  оставя като негови инструменти чрез самостоятелни импровизации да преведат самия него към финала. Което си е своеобразно ноу хау... „ , споделя Ана.

Всичко, близко до семейната история на Ана, е просто случайно съвпадение. Тя обаче чувства своята героиня особено близка, защото  родители те й са от една от португалските колонии –Луанда. Там са се запознали и са се влюбили.  Те са й разказвали за ония времена. Тогава много от хората, които са живели португалските колонии, са се радвали на усещането за свобода.  Когато по време на войната е трябвало да се върнат обратно в Португалия, никой от тях не е успял да свикне със стриктния и строг  режим и усещането за свобода е болезнено е липсвало.  Всички те физически  са в Португалия, но в спомените си непрестанно се връщат обратно.Това се случва и с нейната героиня, когато се връща в Лисабон и остава там.  Всички онези истории, които майка й и баба й са й разказвали, въодушевяват Ана при снимането на филма.  Помагат й да усети, да разбере Аурора, да се слее с нея...

Когато гледа филма вече завършен, Ана не

вярва, че това е същия филм, в който се е снимала. Чела е сценария, но нейната героиня се появява във втората част, не е присъствала на снимките на първата... И не е било възможно да си представи как би изглеждала вече възрастната Аурора. А и в Мозамбик всичко е много цветно, миризмите, звуците... всичко е толкова наситено... Филмът е черно-бял, а нейните спомени са други. Това, че цветове ги няма, според Ана е положително. Тук не става дума за пощенски картички или снимки за National Geographic, а за филм, който   Мигел Гомеш е направил по оригинален начин. Той напомня за старите черно-бели ленти и по това, че не се чува говора на актьорите, но е един пост-модерен похват на режисьора , който кара героите да придобият по-голяма плътност.

Докато филмът се създава, превъплъщенията в героите неизменно дават отпечатък и върху актьорите. Ана се научава да разбира своето семейство, да приема, че всеки човек има право на своите спомени. „Родителите не са просто майка и баща, те имат живот преди това, имат свои истории, любови, грешки... Те са просто хора, преди да станат нечии родители. Те са човешки същества”, споделя актрисата.

Най-трудният момент при снимките за нея е била сцена на лов, при която тя действително е застреляла животно. А най-забавният – среща с едно магаре... Трябвало е да го докарат за снимки, но на тесния път камионът се обърнал...  Какво е изпитало горкото животно, само то си знае. Но когато след дълго чакане го докарали на нужното място, то е било едно много-много тъжно магаре...

Извън снимачната площадка, Ана Морейра е обикновено момиче с прекрасна усмивка. Обича да мечтае. Например – да се снима във филм на Лео  Каракс, и да й партнира любимият й актьор Гари Олдман. Но е много стеснителна... Участвала е и в няколко театрални пиеси, като това е било по-скоро като предизвикателство да се изправи пред зрителите и да преодолее пространството. Когато за пръв път се е появила на сцена, е била  наистина много  уплашена. Очи в очи с публиката... За много срамежливо момиче това е повече от риск. За Ана това е като бягство. „Исках  да избягам от реалността, в която се срамувам и да се конфронтирам със собствените си страхове”, признава тя. Сега отново се е насочила към театъра.  Обадила се е на приятел - актьор, с когото се е снимала в друг филм и с когото не са се виждали отдавна и му казала, че е намерила пиеса, която да направят заедно. Сега очаква отговорът му.

Ана сподели още, че е силно впечатлена от Бургас. Въпреки лошото време е усетила магията на града. Харесва й гостоприемството на бургазлии, самите бургазлии, храната, напитките... Чувства се едновременно  и на екзотично място, и като у дома си.  Категорично подкрепя амбицията на Бургас да бъде културна столица на Европа през 219 година. „Имате шанс и аз ще дойда!”, заяви португалката.

Кризата се е отразила силно и на Португалия, споделя Ана Морейра. Там правителството е спряло изцяло финансирането на киноиндустрията, въпреки че са били организирани големи протести. Актрисата съобщи и новината, че  правителството ще промотира боливудските продукции.  Боливуд ще снимат филмите си в Португалия. ” Мислят, че така ще спасят филмовата индустрия, защото ще има работа за осветители, звукооператори, технически персонал...А къде отива португалското кино?”, пита Ана.

Тя обаче е оптимист и вярва, че от  лошите  неща не може да не се роди нещо хубаво. 

Преди да отпътува за София, където трябва да журира документалните ленти на "София филм фест", Ана Морейра застана пред обектива на фотографите и подари на бургазлии прекрасната си усмивка извън екрана. Получават я и читателите на gramofona.com.

Снимки: aagora.blogspot.com