Как е изглеждала отвътре Синагогата в Бургас, преди да се превърне в художествена галерия? Това ще могат да видят с очите си благодарение на съвременните технологии посетителите на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ от 9 септември до 15 октомври тази година. В четвъртък в 18:00 часа там се открива изложбата „Слово и мемове“, зад който стоят трима творци – доц. д-р Атанас Тотляков, Дарина Пеева и Добрин Русeнов.

Проектът поставя генералния въпрос за търсене на диалог между различни области на вярата. Целта е чрез художествени средства и междуличностни взаимодействия да се породи нова ситуация на толерантност.

Проектът не случайно се осъществява в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Тази институция на изкуството се помещава в сграда, която е проектирана и е била действаща религиозна среда – синагога, а днес е място за свързване. През 2021 година се навършват 75 години от създаването на галерията и 55 години от нейното влизане в сградата  на Синагогата.

„Мем“ е термин, въведен от Ричард Докинс, с който се означава идеята за „единица културно предаване, или единица имитация“. „Мем“ е аналогия на ген, ДНК молекулата, която е репликиращата се същност на биологичните същества. С този термин Докинс свързва културната и генетичната еволюция.

В настоящият проект всеки от участниците ще изложи произведения, които ще интерпретират темата за връзката между конкретната сграда и творческите търсения на авторите. Една от творческите стратегии, разработена от Дарина Пеева в рамките на проекта, се базира на технологичните грешки при принтирането на триизмерни форми. Тези сгрешени форми са  повод за творческа интерпретация и вдъхновение, което води до създаването на фотографии, графики и обекти.

Друга гледна точка предлага Атанас Тотляков. Използват се два различни типа знаци с неясни значения. Първият е обект, представляващ отпечатък от скала, върху която се намира така наречения „Ситовски надпис“. Учените спорят дали това изобщо е вид надпис, какво е неговото значение, кога и от кого е създаден. Идеята е да се даде потенциална възможност за неговото тиражиране и превръщането му в мем, като значението остава отворено за интерпретация. И тук интерпретацията е зависима от културните стереотипи на реципиента (публиката). Едни могат да видят траектории на свързване между хората, а други – красиви графични символи, които се свързват хармонично с формите на облаците.

Третата гледна точка е тази на Добрин Русeнов. Авторът разработва виртуална реалност, която възстановява първоначалния интериор на пространството, а именно бургаската Синагога. Работи се както с архивни документи, така и с непосредственото описание от свидетели, например по спомените на Естер Михаел Асса, родена в Бургас през 1927 година.

Начинът на представянето на тази част от проекта пред публика става посредством специални технологични устройства, които напълно „потапят“ зрителя в компютърно генерираната 3D реалност. Тази част от проекта ще бъде предоставена като актив за ползване на градската галерия, като при посещения зрителят ще може да избира между актуалните изложби и 3D визията на Синагогата. Закупените за проекта очила за добавена реалност ще останат за ползване на градската галерия.