Бургас се запозна днес с един нов творец. Художникът Цветан Лазаров представи за пръв път на бургазлии свои картини и пластики, които подреди в галерия "Неси".
Да разкажеш изложба не е невъзможно, но е изключително трудно, както е трудно, например, един метеоролог да напише музиката на нощта... Затова няма да разказвам изложбата „Отвъд хоризонта”, а ще разкажа за творбите на Цветан Лазаров така, както ги видях.
Почти акварелната ефирност и мекота на изображенията наистина те отпраща отвъд хоризонта на обикновеното възприятие и открехва заскрежените двери на закърнялото желание да се отзовеш в други светове. А тези светове хем са далечни, хем са в теб самият, но някак притулени от делничното.
Ако трябва да упомена нещото, около което художникът дълбае и наслагва, това е женският образ. Той присъства в почти всички картини на Цветан Лазаров, но изпъква само на пръв поглед. Защото от него тръгват ония невидими нишки, които правят цялостния разказ за уж обикновените неща, които ни заобикалят, но като че ли не
съумяваме да ги виждаме като послания към самите нас. И отвъд осезаемото с прости сетива се съзират други селения, едновременно понятни и далечни, до които се докосваме безмълвно, но те остават в нас задълго и незабележимо ни променят. Най-малкото – променят поне няколкото часа, които ни отделят от потъването в картината до превръщането на ключа при прибирането ни у дома. Защото вътрешното ни ухо чува неподозираните мисли, предизвикани от красивото, макар и кратко общуване.
Ефирни са и пластиките, които „дишат”, позволяват проникване отвсякъде и водят до нежни открития, неприсъщи на твърдата материя.
Романтика? Да, тя обединява цялостното звучене на творбите, намерили временен дом в галерията. Позволих си да помечтая пред тях... И благодарих на автора, който иначе трудно се усмихва, но пък дарява много ведрост с това, което е сътворил.
А доколко съм успяла да разкажа за изложбата, съдете вие, които ще я споделите в следващите дни. Знаете адреса – ул. „Александровска” / „Хан Крум” 3.
