Бургаският театър остава верен на традицията да чества актьорски юбилеи със специални постановки. Тази година юбилярите са двама – режисьорът Румен Велев и актрисата Аглика Бояджиева. Техният празник на сцената е с английската комедия на Джони Мортимър и Брайън Кук „Когато котката я няма”.
Премиерата на спектакъла е на 13 март, когато под прожектора ще бъде Румен Велев. Агликината специална вечер ще бъде на 25 март.
Румен Велев е направил свой прочит на комедията и в Бургас тя ще бъде много по-различна от постановките в други театри. Той се е постарал да направи представлението по-зрелищно, но и по-стилно, като е вплел в комичните ситуации танци и песни. Това е своеобразно режисьорско опълчване на авторовата логика, което обаче като цяло не й противоречи. Ироничният образ на семейството е на фокус като цяло, но той се изгражда от хората в тази институция. На това е заложил режисьорът, развенчавайки по забавен начин митът, че човекът е венец на природата.
Според Румен Велев, времето на нравоученията от сцената отдавна е отминало. Театърът е забавление, при което внушенията са индиректни, ненатрапчиви... Човек трябва да получава,
забавлявайки се. Режисьорът признава, че се е заразил от „забавата”, затова напоследък прави предимно комедии. Най-много му допада музикалният фарс, което личи и от „Когато котката я няма”.
В творческата биография на Румен Велев са натрупани над 70 постановки, които е реализирал в Бургас и в почти всички извънстолични театри. Бургас, разбира се, е № 1. „Има нещо в бургаския въздух... Тук магията се случва най-добре. Вероятно това се дължи и на публиката, която поставя големи изисквания пред актьорите и режисьорите, но пък и много им дава”, сподели режисьорът.
В „Когато котката я няма” ситуациите, чрез които се търси отговор на въпроса „отживелица ли е бракът”, се разиграват чрез популярните Аглика Бояджиева, Стоян Памуков, Валери Еличов, Невена Цанева и по-младото попълнение на бургаската трупа Зорница Константинова и Деница Денчева.
Хореографията на танцовите етюди е направена от Петя Стоилова, ръководител на катедрата по танцово изкуство в НАТФИЗ. Руслан Карагьозов е написал песните по текстове на Ваньо Вълчев, а сценографията е дело на Вячеслав Парапанов. И не на последно място –чудесните костюми са на Мария Диманова.
