Цял живот съм мечтал да се занимавам с рисуване, признава 80-годишният Васил Киров, направил града си част от защитените градове на ЮНЕСКО...

Чак на 80 години Васил Киров, най-дългогодишният кмет на Несебър, открива първата си изложба. Той рисува само графични портрети. Има и няколко автопортрета. Картините му са 33 и всички те ще бъдат изложени на 9 декември в демонстрационния център на занаятите в Несебър.

Киров никога не се е възприемал като художник, затова толкова късно решава да покаже публично рисунките си, пише „24 часа”.

А всъщност цял живот е мечтал да се занимава само с това. Може и да не е успял като художник, но именно талантливата му ръка е причината той да стигне до кметския стол на Несебър и да остане на него 14 години.

След края им обаче присъщата му скромност го праща зад волана - в началните години на прехода Киров става шофьор на такси. Хората в града обаче не помнят това, а го знаят като кмета, под чието ръководство Несебър минава под егидата на ЮНЕСКО.

През 1958 година започва изграждането на Слънчев бряг. През 1962 г. тогавашният председател на Общинския народен съвет в Несебър(в днешни дни длъжността кмет- б.р.) напуска и започва работа в Бургас. Съответните органи избират на неговото място като кмет да застане Васил Киров.

“Научавам в деня, в който е насрочена сесията. Събра се партийният комитет, обясни кой ще ръководи сесията и какви точки ще има. Изненадващо чувам, че за кмет се предлага другарят Васил Киров”, обяснява дългогодишният градоначалник.

Той не приема идеята с охота, защото междувременно е записал задочно специалност “Философия” в Софийския университет. Това се случва след неуспешно кандидатстване в Националната художествена академия. “Аз все бягах към рисуването, а животът ме насочваше към противоположна страна”, разказва той.

Според него кмет се става лесно, но трудното идва после - когато проблемите и решенията им те притиснат. Трябвало да се съборят незаконни строежи в старата и новата част на града. “Много трудно беше да излезеш срещу мнимите интереси на хората. Трябва да се противопоставиш и да ги изпълняваш. Така задача по задача изкарах

четири години”, казва Киров.

Започва да се говори кой е следващият кандидат за поста. Един от членовете на партийния комитет му казва, че населението смята, че ерген не може да познава болките на хората и не може да бъде кмет. Тогава Васил Киров пише докладна записка до Окръжния комитет на партията, с която се отказва от поста, защото повече не иска да бъде спирачка в развитието на града.

Решението му бива одобрено и е назначен за заместник на партийния секретар на общината. Занимава се и с други административни длъжности до 1981 г., когато отново по номенклатурна практика е избран за кмет. Този път обаче сяда на стола като семеен човек. “Несебър и сега, и тогава беше много сложна община, защото бе под контрола на централните органи като град музей”, обяснява той.

Включването на Несебър в списъка за защитени обекти на ЮНЕСКО през 1983 г. идва естествено. Предложението е на централните културни институции в България, след като минават 27 години от декларацията, в която градът е обявен за архитектурен и археологически резерват. Жителите почти не усещат промяната, защото не се шуми за нея.

Самият Васил Киров разбира по телефона от тогавашния директор на музея в града. Това налага европейски стандарти и експерт, който да следи за нарушенията в Стария град - да не се надстрояват къщите, да не се разширяват, нито загрозяват с остъклени балкони. Ролята на експерта, който следи, се изпълнява от Киров. Жителите пък съдействат и когато имат проблем с къщите си, общината ги мести в новата част на града.

“След 1989 г. градът се влоши и имаше опасност да ни санкционират от ЮНЕСКО”, разказва тогавашният кмет. “Искам да подчертая обаче, че Несебър никога не е попадал в списъка на застрашените обекти”, добавя той и изтъква, че голяма заслуга за това има и сегашната управа, която за пръв път от много години оживява града и паметниците му.

След решение за създаване на временни управи в общините Васил Киров бива свален от поста през 1990 г. след почти 3 изкарани мандата. “След това ти си Господин Никой. Падаш от големия стол и никой не ти обръща внимание. Аз станах таксиметров шофьор. Затова правй, каквото правиш, а след това не чакай някой да те поздравява”, обяснява поучително Киров.