Наричат го бургаски художник. Ако приемем, че самият той се определя като такъв – да, Николай Ангелов – Гари е бургазлия. Пък и нали казват – от където е жената, от там е и мъжът, а спътницата му в живота е натурална бургазлийка. Така роденият в Стамболийски и дълго време живял в Карлово Ники от девет години е бургазлия. Не рисува морета, но пък ни показа какво означава за него бряг.
Той подреди първата си самостоятелна изложба в Бургас в галерия „Неси” и я наименува „Бряг”. Всъщност, единствената творба, която по индиректен начин е свързана с морето, е портретът на капитана. Ники споделя, че във всяка една от изложбите му капитанът присъства, почти като талисман.
И така – след „Изход”, „Нов живот”, „Начало”, „Приказка”... идва „Бряг”. Живописните платна на Гари ни срещат с обикновени хора и обикновени мигове от техния живот. Изпъкват майки с очи на Богородица, прегърнали своите младенци. Всички картини си приличат не по това, което изобразяват, а по техниката, с която са изпълнени. Това е дълго търсен от Гари стил и похват, само негов и като почерк, и като внушение. Обича хората, наблюдава ги и рисува не просто портрети, а състояния. Преди да се претвори на платното, образът дълго зрее.
„Искам да рисувам душата на хората” – споделя художникът, който всъщност е завършил „скулптура” във Великотърновския университет, но е намерил себе си и в
живописта. Неговата стилистика е с елементи на иконопис, на границата на реалното и с едва забележим наивизъм. Който се докосне до неговия красив пъстър свят, би го определил като човек, който обича приказките и сам ги създава. Не заимства от никого нито техника, нито сюжети. Иска да рисува като... себе си. „Краде” състоянията на хората... Шест години не прави изложби, докато намери точно неговия си своеобразен почерк.
Кой знае, може би някой ден би се изкушил за илюстрира и детски книжки. Може го! Синът му Михаил, който е само на годинка, вероятно би бил най-сигурното му вдъхновение. Със съпругата си Елисавета работят чудесно като екип. Тя също е художник, но е специалист по иконите.
Питаме го защо го наричат Гари. Ами, просто прякор от училище. Но като се лепне... А от тук нататък? Ново търсене, нови творби и нови изложби. Трябва да има за какво да се правят изложби, мисли Николай, който ще продължи да рисува като себе си, а и ще вае... Работи предимно с камък, но ще опита и нещо друго, защото как се превозват камиони с камъни, пък и кой ще ги купува...
Докато си споделяме неща от живота, Ники не спира да се усмихва. Лъчезарността му чудесно хармонира с настроението, което създават творбите му. Пием по чаша вино, за да му върви – и във вдъхновението, и в продажбите... Полага му се – след седем изложби други градове, осмата, бургаската да бъде великолепното предизвикателство за всички следващи.
Така че –попътен вятър към нови красиви споделени „брегове”.
