Изложбата на млади художници в залата на СБХ е традиция в Бургас.  Млади, ще рече, до 40-годишна възраст. Някои са добре познати, други-по-малко...  Обединява ги страстта, която проявяват в творческите си търсения  и амбицията да доказват по свой си начин стойността на бургаската школа в изобразителното изкуство. Всеки един по отделно показва  своята уникалност в изразните средства и  посланията, които отправя чрез творбите си.

„Впечатлен съм от тази експозиция, виждам присъствието на автори, които трайно и категорично са заели своето място в гилдията на бургаските художници и други, които тепърва ще се доказват. Пожелавам творческо дълголетие, търпение, всеки да следва своята пътечка и посока и рано или късно нещата се получават!”, заяви при откриването на изложбата директорът на бургаската художествена галерия Георги Динев. Той посъветва младите автори да бъдат искрени към занаята и към публиката, която е едно много точно мерило, с тънък усет и критерий за истинските стойности.

Областният управител Константин Гребенаров също поздрави младите художници и изрази задоволство, че въпреки кризата и трудностите, с които  трябва да се справяме, Бургас  се запазва като

средище на изкуството и културата.  Той пожела на авторите да следват пътя, по който всеки е поел и след време да носят слава и гордост на Бургас.

Представените в изложбата творби наистина впечатляват със заряда, който носят, с начина, по който го проявяват. Повечето от тях са лесно разпознаваеми, защото са открили  и следват свой собствен стил. Други още се търсят.  Но и платната, и  скулптурите добавят своя сериозен щрих в общата картина на постиженията в бургаското изобразително изкуство.

 

Не можем да не забележим една нова Катя Тенекеджиева в нейните „Разходка” и „Приказка”. Дълго се задържаме пред триптиха на Петя Димитрова „Дъх на свобода”. Приемаме поканата на Пенка Илиева-Чория „Да си направим лодка” , а с Лора Янева търсим „Ново начало”.  Добрин Вътев, Мария Алексиева, Жанина Дубарова, Николай Ангелов-Гари, Нели Тодорова, Ксения Купенова  ни карат да поведем своя вътрешен диалог, съзирайки странни птици, поддавайки се на сладко изкушение, спирайки под смокинята... 

 

Но както не може да се разкаже една мелодия, така е трудно да се разкаже и картина. Затова нека всеки, който поиска да сподели картинния свят на младите бургаски художници, го направи сам.