Изкусителни творби на двама изключително талантливи художници украсиха стените в галерия „Вокс”. Множество от гости и ценители на изобразителното изкуство се потопиха в необятния свят на едни от най-талантливите бургаски художници. Единият, добре познат на публиката Кръстьо Тодоров-Кеца за сетен път остави присъстващите без дъх с прекрасните си композиции. Усещането за лято, слънце и море е акцентът в живописните платна на Кръстьо. До тях пък по неотразим начин стоят „моите дървета”, както ги нарича авторът им, 29 пластики от дърво, дело на художника Владимир Златков.
При откриването на изложбата собственичката на галерия „Вокс” Нели Пенева сподели, че е очарована от това, което е видяла. Как се стига до комбинирането на двама съвършени автори? Кръстьо Тодоров отправя покана към Владимир Златков, с когото са добри приятели да направят съвместна изложба. „С Тодоров много си допадаме, познаваме се от 5 години, той е много приятен и добър човек, както и много добър художник.
Аз малко се смутих от поканата му да направим обща изложба, и по-скоро от това дали неговите и моите творби ще се случат заедно на едно място, тъй като нежният и фин колорит на Кръстьо и дървото с твърдостта на златото и среброто повече се конфронтират, отколкото се допълват. Но същото време имат и нещо общо, и това е колоритното отношение”, заяви за Gramofona.com Златков, който не е много познат на бургаската публика, тъй като от 23 години живее в Германия.
Ето какво разказа още самият той:”На 20 години бях, когато отидох в Рилския манастир, където пребивавах 1 година като послушник при монасите. Оттам е и любовта към
дървото, която ме кара да творя. Безчетните иконостаси, които са резбовани в манастира, непрестолните кръстове и миниатюри - това е изключително богатство, моята школа“. Златков поясни, че пластиките му от дървен материал са много далеч от традиционната дърворезба. Макар, че е започнал от българската традиционна дърворезба, с течение на времето е открил свой почерк, стил и маниер на работа. Но определено е категоричен: “Останах верен на дървото. Просто вложих колорит към него - злато и патинирано сребро, защото всичко това обогатява и дава съвсем друга представа за картина, релеф“.
Даровитият художник посещава България твърде рядко.“В Троянския Балкан, в село Терзийско, имам къща с ателие. Селото и къщата ме подтикват към нови идеи и неща да творя. Няколко от релефите, представени в изложбата, направих именно там“, разказа авторът. За творенията си в Германия обясни, че хората там приемат нещата с благоразположение, с хубави откупки и с добри поръчки. „В последно време, в нашия град направихме невероятна поръчка за една огромна болница.Тя е на 9 етажа, като на всеки етаж има по едно дървено пано. Там мислят не само за болести, но и за красота“.
Всяка година за рождения си ден Кръстьо Тодоров прави изложба и сега остана верен на традицията. Живописните му платна носят добре познатото „кръстьовско намигване“ съчетано с пъстрота и свежест на колорита. Най-голямо вдъхновение получава от семейството, кучетата и риболова. „Пожелавам си здраве, а другото сами ще си го направим“, сподели Тодоров.
Екипът на Gramofona.com му честити рожденния ден и му пожелава Музата да е така щедра към него, както той е щедър в споделянето.
