Поводът за изложбата „Усмивките на Бургас” е 85 години от рождението на Никола Ханджиев – първият фотограф-художник в Бургас. Черно-белите му  фотопортрети от 70-те до 90-те години  разкриват колорита на бургаските личности от онова време. В експозицията откриваме младите още Христо Фотев, Недялко Йорданов, Ненко Токмакчиев, Георги Баев, Тодор Станилов...  От портрети ни се усмихват бай Дион – Дионисий Дионисиев, Гошо Брадата, Пандира и още много, които са привлекли вниманието на фотографа.  Всъщност изложбата е не само израз на почит към труда и изкуството на нашия съгражданин, но и начин за  възкресяване на едно минало, което за мнозина е непознато и би могло да остане такова. Редом с фотосите са изложени и живописни пейзажи, чиито автор е сестрата на фотографа Мария.

Изложбата е организирана със съдействието на Община Бургас по идея на художничката и фотограф Вяра Стефанова и журналистката Елка Василева с медийната подкрепа на gramofona.com. Тя ще остане в зала “Георги Баев” на Културен център „Морско казино” до 27 юни.

За предисторията и случването на събитието емоционално и колоритно, но по човешки, както знаем, че умее, разказа Елка Василева, която проследи и житейския път на Ханджиеви – брат и сестра.

Никола Ханджиев е роден на 20 септември 1927 година. Баща му е офицер, потомък на тревненски род. Увличал се е по фотографиията и както споделя дъщеря му Мария Ханджиева, има снимки с историческо значение. Вероятно фамилията Ханджиеви идва от притежаването на хан. Майката пък е от клон на Витановия род, създател на Тревненската резбарка и зографска школа. Дъщерята Мария доразвива наследеното като творческа дарба.

Генът си казва думата и при Никола Ханджиев. Също като баща си той е увлечен от фотографията  още от ученическите си години. Близостта на руски военни, настанени в съседна къща му дава възможност не само да ги фотографира, но и да припечели нещичко. Надпреварвали се руснаците да ги снима. И така посъбрал пари и си направил сам мечтаната лодка – да припечелва и от риболов в ония трудни години. По финансови причини завършва текстилния техникум в Сливен, на държавни разноски. Дълги години работи в завод „Яна Лъскова”, от където напуска обиден от проявено неуважение. Не е рядка практика тогава липсата на партиен билет да ти затваря врати, въпреки притежавани качества. Късмет или пръст на съдбата се намесва след напускането му от завода. Съученикът му Кехам Мелконян става причина Никола Ханджиев през 1970 година да постъпи на работа в тогавашната „ Фотопропаганда” и

така превръща фотографията в професия. Тогавашният директор Таньо Павлов първоначално изпитвал съмнения в способностите на новия колега, но много скоро станало ясно, че той е даровит фотограф. Започват да го предпочитат при  отразяване на всички важни обществени изяви. Званието „Фотограф-художник” получава през 1974 година. Първата си самостоятелна изложба прави през 1978 година, втората – девет години по-късно е изцяло портретна фотография. Носител е на множество награди от национални и международни фотоконкурси. Най-голямо признание за изкуството му е сребърен медал от международната фотоизложба „Човекът и Черно море”, в която участват 522 автори от 12 страни.  Майстор на репортажния портрет,  той запечатва върху лентата знакови за историята на Бургас личности и събития, с които допринася за съхранението на културната памет на града.  Умира на 15 април 2001 година. Богатият му фотоархив  е частично унищожен през 1994 година от пожар в къщата, където е живял.  Благодарение на сестра му Мария, запазените негативи позволяват изкуството на Никола  Ханджиев да остане за поколенията.

Освен фотографии в залата са подредени и нейните живописни платна.  Както вече споменахме, тя приема дарбата си от рода по майчина линия. Но прави огромни усилия да я доразвие, макар и доста късно да се е посветила на изобразителното изкуство. Още от дете проявява своите заложби, като предпочита да моделира с глина и да прави фигурки от тебешир. Вместо академия – учителски институт, а после и професия на икономист. Но което е писано да бъде – става!  Парченца борова кора се превръщат в художествени произведения с помощта на едно джобно ножче и така се започва.... Опитва, пита, разпитва...  и все майстори... Рикува, дърворезбарства, иконописва... прави и изложби... Особена роля в търсенията и живота й изиграва майката на художника Красимир Зинин, която става причина да посегне към иконописа.  През последните години изключително внимание отделя на живописта.

Имахме удоволствието да разгледам много от произведенята на Мария в нейния дом. Тя е увлекателна разказвачка, а и биографията й е много интересна...  По-подробно ще говорим за нея през юли, когато ще подреди самостоятелна изложба в залата на библиотека „П. К. Яворов” .

Сега бихме искали да цитираме само едно нейно признание: „Сега живея с мечтата да споделя с моите приятели и съграждани това, което съм постигнала. Да обърна внимание на бургаското общество, че освен големите имена има и скромни люде, които, работейки тихо и усамотено, също допринасят нещо за културата на града.”