Ивайло Мирчев е един от най-очарователните и изискани мъже в арт гилдията. Преподавател е по живопис в Академията и председател на Съюза на художниците. За трети път той гостува в прекрасната бургаска галерия „Пролет“. Експозицията е по повод 60-годишнината на художника. С какви картини посрещна бургазлии Мирчев? Защо обича Бургас? Специално пред Gramofona.com застана един от най-талантливите художници Ивайло Мирчев.

Преди да хване четката, грабва чашата с кафето

Художникът определя себе си като съвсем обикновен човек, от плът и кръв. Преди да се захване с каквото и било задължително изпива чаша с кафе. Зодия Лъв е. Казва за себе си, че е изключително дисциплиниран човек.

Хоби

Само това мога да правя- да рисувам, категоричен е художникът. Между другото се занимава и със земеделие. Грижи се за малка градина, има и лози. Обича да гледа футбол.

Така обича Бургас

Ивайло Мирчев обича Бургас. Не може обаче да каже защо. „Когато обичаш някого, даваш ли обяснение?“, пита той. Две са основните причини за тази любов. Едната е постоянните идвания на младини тук. Другата, че бившата му съпруга е бургазлийка. Убеден е в едно-че винаги идва тук с удоволствие.

Равносметката на 60

Мирчев не прави равносметка. И хубави, и лоши мигове е имал в живота си. Преживял е и много огорчения, и също толкова радости.

Хваща четката и не мисли за нищо

Художникът не мисли за нищо, докато държи четката. Просто иска картината да се получи. Споделя, че понякога картината бързо се получава, но някой път става твърде бавно.

Като всяка професия и тази на художника крие изненади. Има и път, по който се върви. А Мирчев работи, докато картината се получи, така че да го задоволи.

Удоволствието от рисуването

Както е удоволствие, така рисуването за Мирчев е и голяма страдание, мъка. Постоянно има чувството, че е некадърен. Мирчев не е вманиачен, но непрекъснато се съмнява във възможностите си. Въпреки това следва пътя си на художник. За 40 години е установил своя посока, движение в живописта. Движението му  не е напред и нагоре, а навътре към самия него. И ако търси открития, то ги търся в самия себе си.

Неговите картините в дома на другите

„Когато нещо е купено и за него са дадени средства, значи е одобрено. Чувството, че моя картина отива в друг дом, е приятно. Не изпитвам умиление. Това е път.

По този повод ще ви разкажа една история. Случай за мой пловдивски колега, малко вманиачен в това, което прави. Един ден влиза в клуба на художниците в София и всички го виждат, че е много кахърен. Питат го какво му е? Той казва, че картините са като дечицата и някакъв се е появил и ги купил за 80 000 долара. Ние му викаме-ами хайде почерпи ни тогава! Ама защо искате да ви черпя, искате да ви намразя ли?“

Какво следва…

„Ако ми даде Господ здраве и живот ще направя нещо различно. Нещо ми се върти в главата, но не знам кога ще го реализирам. Ще бъде обаче по-различно“.