Изложба, в която се срещат трима знакови за Бургас творци, ще бъде открита на 4 декември от 17:00 часа в Морското казино, съобщиха от Общината. Това са Генчо Митев – един от първите художници учители в града, още през 1910 г. поставил основите за формирането на местната художествена традиция; неговият ученик от Мъжката гимназия Петко Задгорски, чието име днес носи Бургаската художествена галерия, и представителят на третото поколение художници, свързани с линията учител - ученик – Георги Баев, който привижда невидимото и с творческата си мощ показва възможното въздигане от пепелището на унищоженото бъдеще.
Изложбата e организирана от София Арт Институт и е с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Куратор е бургаската изкуствоведка Елисавета Станчева. „Хоризонти на паметта“ обещава живописна среща с облика на живия и променящ се град, увлекателен разказ за преплитащите се житейски линии на художниците, любопитни спомени на техни съвременници и както подобава на Бургас – поезия.
В изложбата са включени произведения от фонда на Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Пристанище Бургас и частни колекции. Сред тях впечатление правят: Генчо Митев с „Нощ в Бургаското пристанище“ (1913), Петко Задгорски с „Овчар със стадото си при солниците край Бургас“ (1931) и Георги Баев с „Авария“ – картина, оцеляла при опожаряването на ателието на художника.
„Бургазлии знаят, че Петко Задгорски е бил класен наставник на Георги Баев. Говори се също, че Генчо Митев е преподавал на Петко Задгорски. Но аз исках да проверя точно кога и при какви обстоятелства са общували те, защото времето от първата половина на XX век е изключително динамично.
Благодарение на пълната подкрепа, която получих от Държавен архив – Бургас при подготовката на изложбата, успях в оптимален срок да прелистя стотици класни и протоколни книги, да потъна в училищния живот от онова време и да открия дори повече взаимовръзки от тези, които се надявах да верифицирам. Всичко това е много интересно и скоро предстои да бъде публикувано в пълнота“, разказва Елисавета Станчева и продължава с мислите си за паметта, към чиито хоризонти сочи заглавието на изложбата: „Паметта, общностна или индивидуална, се разгръща като хоризонт, който се измества всеки път, когато погледнем към него – отдръпва се, когато го доближим, и се разширява, когато се осмелим да погледнем по-далеч.
Имаме ли дълг да помним? Тази изложба няма претенции да отговаря на този въпрос. Тя следва обаче един осъзнат дълг за напомняне. Защото ние сме историите, които разказваме за себе си – на себе си и на другите.“
Изложбата ще продължи до 24 януари 2026 г. с вход свободен.
