С много топлина и любов се раздаде Хилда Казасян на концерта си пред почитателите на джаза на „Аполония“ 2012 в Созопол.

На 2 септември Клубът на ОББ се оказа тесен. Изключителните музиканти  Христо Йоцов – ударни, Живко Петров – пиано, Михаил Йосифов – тромпет и Милен Кукошаров – клавишни, свириха в прекрасен синхрон и баланс, с приповдигнато настроение, но премерено и без излишества.

Хилда Казасян и формацията изпълниха познати и любими джазови пиеси, както и творби, включени в новия им албум, който е готов и съвсем скоро ще бъде предложен на ценителите.

Вълни на южна самба, покачваха енергийния заряд на публиката и се редуваха с дълбоко прочувствени балади в интересни и изненадващи с мелодиката си аранжименти на Христо Йоцов и Живко Петров.

Приятно впечатление направиха българските композиции, включени в репертоара.

Заслужава специално да се отбележи обработката на песента „Адаптация“ по музика на композитора Митко Щерев и текст на поета Иван Пейчев, която звучеше лежерно познато, но и различно по отношение на метриката.

„Шушу-мушу“, изпълнявана преди години от примата на българския джаз Леа Иванова и закачливата „Сложи си ципа на устата“ по музика на Христо Йоцов и текст на Хилда Казасян заляха зрителите с усмивки и

искрици в погледите.

Редуваха се отново приятният тембър на лъчезарната Хилда, самба и балади - и така до разочароващото: „Накрая ще изпълним...“. Беше пак самба, като всички с ръкопляскане в такт поддържаха темпото.

Никой не желаеше да приеме, че краят на песента ще бъде и край на концерта. Последваха продължителни и мощни аплодисменти.

Разбира се и бис, особено трогателен, защото музикантите го посветиха на липсващия им приятел и колега Румен Тосков – Рупето.

Това беше една романтично-нежна песен на композитора Петър Ступел по текст на поета Веселин Ханчев „Замълчи, замълчи“ от филма “Любимец 13“, която повлия на всички и отекнаха нови силни ръкопляскания.

Публиката не желаеше да си тръгва, въпреки че беше 1 часа след полунощ. Следваха още и още аплодисменти.

Поглед отблизо показа, че ако за нас концертът бе желана радост и очаквано удоволствие, за джазмените е и непрекъсната, напрегната работа.

Копринената риза на Христо Йоцов отпред бе влажна, а на гърба му - буквално мокра. Последва втори бис и аплодисменти за признание и благодарност.

Едва след тях зрителите си тръгнаха удовлетворени и заредени с много музикални мотиви, настроение и топлота.

 

 

Текст и снимки: Радослав П’етров