Фотоизложба, посветена на големия австрийски художник Густав Климт бе открита в КЦ“Морско казино“. Изложбата е част от Дните на австрийското изкуство и култура в Бургас.
Животът и творчеството на Густав Климт, основател на школата, известна като сецесион, се проследява във фототабла, подредени в зала „Петя Дубарова”. Това може всеки да направи сам, но фотосите добиват по-друг смисъл, ако преди това сме чули увлекателния разказ на изкуствоведът Пепа Седларска.
„Това е една образователна изложба, която помага зрителя да влезе в историята, във времето, за да разчете автор като Климт. Той е гордост и слава за Австрия, личност, която хвърля светлина и в бъдещето. Той е художникът с един от най-големите диапазони. Той прави баланса между минало и бъдеще, между чисто реалистичното и илюзорното. Това не е случайно –идва от времето, в което живее. Цивилизованият град е една идеална почва за развитие, но и лаборатория за апокалипсис. И в същото време - възможност за духовно израстване. С тази идея тръгва Климт и не случайно създава толкова величави творби. Всяка картина е една епоха, една платформа, каза Седларска в началото на своя разказ.
Густав Климт е роден на 14 юли 1862 година във виенското предградие Баумгартен в семейството на художника и гравьор Ернст Климт. Густав е второто от седем деца - три момчета и четири момичета. И тримата синове стават художници.
Най-напред Густав се учи от баща си до 14-годишен, после учи във Виенското художествено-занаятчийско училище при Австрийския музей на изкуствата. Следващата година в него влиза и брат му Ернст.
Като ученици Густав, брат му и техният приятел Франц Мач правят чудесен екип и изписват фреските в театрите в Райхенберг, Риека и Карлови Вари, а по-късно работят и по оформлението на виенския Бургтеатър и Художествено-историческия музей.
Още съвсем млад, Климт получава от император Франц Йосиф "Златен кръст" за заслуги в изкуството, става и почетен член на Мюнхенския и Виенския университети.
Известният с увлеченията си по представителки на прекрасния пол, които са неизменни негови музи и модели, на 28 години художникът среща жената на живота си Емили Флюге, която остава негова спътница до края на живота му.
Голямата заслуга на Густав Климт си остава новаторството в световното изобразително изкуство – стилът сецесион- наименование, прието от немски и австрийски художници от края на 19 век, които се противопоставят на системата на Салона. Той става един от основателите и президент на Виенския сецесион и сп. "Ver Sacrum" ("Свещена пролет"), издавано от групата, в която членува. Неин символ е Атина Палада - символ на мъдростта и изкуството.
Климт има и своя „Златен период”, през
който създава най-добрите си картини. Той е белязан от позитивната реакция на критиката и е най-успешният за художника. Названието произхожда от позлатата, използвана в много от работите му, от "Дворецът на Атина" и "Юдит" до най-известната от този период - "Целувката" . Златният фон и символиката, близка до византийската, насочват към мозайките на Венеция и Равена, които Климт вижда по време на пътуванията си из Италия.
Еротиката е това, което е най-отличителното за Климт. За него дори казват, че е Фройд с четка. Във картина има една тънка еротична нишка. Той не го прави вулгарно и грубо. Неговите голи Венери са изящни, изтънчени, нежни... очакващи своите любими. Всъщност, цялата еротична философия е плод на епохата, в която твори Климт. Основна тема в неговото изкуство е жената и той я възхвалява в позлата. Един от портретите му преди няколко години бе провъзгласен за най-скъпата картина в света, и съвсем не заради изразходваната златна боя.
Въпреки гениалността си, той обаче е недолюбван от критиката. Най-вече заради еротичния момент, който присъства в почти всичките му творби. През 1894 г. Климт получава поръчка - три картини за украса на тавана в главната сграда на Виенския университет. "Философия", "Медицина" и "Правосъдие" са завършени към 1900 г., но остро са критикувани заради тематиката, определяна като прекалено сексуална. По тази причина творбите никога не са поставени на мястото, за което са предназначени. Това е и последната обществена поръчка, която художникът приема. И трите работи по-късно са унищожени от СС през май 1945 г.
Художникът разбунва общественото мнение и с картината си „Голата истина”. Друг негов шедьовър – Бетовен, неприет във Виена, е възхвален от Огюст Роден, който го посещава лично и му казва: „Никога не съм виждал нещо толкова драматизъм и толкова величие, събрано в едно!”
И днес, ако се питаме защо Климт е обичан, защо толкова е търсен, отговорът е – имаме нужда от неговата изтънчена философия, от неговата представа за любов, за женска красота, от неговото майсторство, от съчетанието на златни и сребърни отблясъци... Това е неговото време днес. Защото началото на всяка епоха има една сходна вибрация с миналата.
Климт никога не прави свой автопортрет. "Не съм интересен като обект за картина". Скромно заявява: "Всеки, който е любопитен да научи нещо за мен като за художник, което е единственото интересно нещо за мен, ще трябва внимателно да се вгледа в картините ми и да се опита да разбере от тях какво представлявам и какво искам".
В "Албертина"- музей, посветен изцяло на изкуството във Виена, има цял „Климтов” етаж. Остава да си пожелаем, след като вече сме научили повече за този уникален художник, да видим и оригиналните му творби. Защото, както каза изкуствоведът Седларска, достъпът до една оригинална картина ни зарежда с невероятна космическа енергия – енергията, която е съхранил художникът в нея.
