С  поредното „Поетично кафене” бургаските писатели почетоха днешния Световен ден на поезията. Събитието, организирано от читалище „Любен Каравелов 1940” под патронажа на областния управител Константин Гребенаров  вече е утвърдена традиция.

В КЦ „Морско казино” се събраха творци от всички поколения – от порасналите Венда Райкова, Борис Бухчев и Дена Джелебова, до най-малките „митични птици” на Роза Боянова. Част от тях поднесоха своя пъстър поетичен букет,  други предпочетоха  просто да  се оставят на емоцията, но всички в залата дружно споделиха настроението, подсилено и от настъпилата астрономическа пролет.

Водещите Валери Еличов и Грета Коцева  умело дирижираха пролетната симфония, като предизвикваха проява както на знания, така и на чувство за хумор. За най-начетените и остроумни, разбира се, имаше награди. Много смях предизвика  словесният портрет на българския писател, обрисуван с хумор и добронамерена ирония от ямболският събрат по перо Ненчо Добрев.  И как да не се усмихнеш на констатации, като: „Българският писател е конюнктурен. Не пише за това, което иска, а за това, което хората искат. Не всички български писатели пишат за слава. Някои пишат за Слави. (Трифонов)”. Или „Българският писател е суетен. Обича наградите. Особено когато награждават него. Когато награждават други, значи журито прави компромис и не оценява по достойнство творбите.” И още – с оптимистично намигване: „Българският писател е като Дон Кихот. Ще продължава да твори, докато има вятърни мелници на хоризонта. Да му мисли Санчо.”

Подборката от  странности  на велики личности също предизвика много усмивки. Научихме, че Марсел Пруст бил толкова „влюбен” в ръкавиците си, че дори спял с тях. Уилям Фокнър бил пристрастен към лулите, а Оскар Уайлд не мърдал никъде без карамфил на ревера, и то...

зелен! Владимир Маяковски бил изключителен чистофайник, а Балзак обичал жените, но женитбата го плашела до смърт... Най-странното при Наполеон Бонапарт пък било, че изпитвал ужас от бели коне. Но – да не изреждаме всичко... Великите са си велики и ,дай Боже, всекиму...

Като говорим за награди, имаше и жури, което да оценява как поетите представят своите стихове. Най-атрактивни се оказаха Мина Кръстева, Венда Райкова  и Христо Граматиков.

 

Предизвикателство в блиц-поетичния конкурс този път бе не тема, а поетичен жанр. Или, ако предпочитате, похват. За 15 минути поетите трябваше да се изпробват в сътворяването на „рубаи” или „газели”.  Мнозина се осмелиха да съперничат на Омар Хаям и персиецът Хафез. Естествено – конкурсът бе анонимен. Журито – заместник областният управител Севдалина Турманова, поетът Манол Манолов и младата авторка Антония Тодорова доста се затрудниха, докато разчетат ръкописните поетични строфи ... Все пак, когато имаш четвърт час да напишеш стих, че и да спазваш изискването на жанра, не ти е до краснопис... 

Единодушно журито присъди наградата за рубаи на Елка Василева. Тя обаче се зарече повече да не се включва в подобни конкурси, той като вече четири пъти се оказва победител в "блицовете". Нека и другите да имат шанс... Като втори  в този жанр бе оценен Иван Кехлибарев, а третото място зае  младата авторка Ралица Арнаудова. При  „газелите”  имаше изненади – Бистра Чиликова от студио  „Митични птици” получи първата награда. Втората отиде при художничката Поля Зингинова, а третата – при юристът Анна Матеева.

Удоволствието от чудесните стихове  бе  допълнено и от впечатляващата музикална изява на Рени Керчева,  ученичка от Английската гимназия, която демонстрира завидно вокално майсторство.

На финала дойде и специалният поздрав от кмета Димитър Николов, който пожела на поетите да вярват в идеалите на духа и непреходността на поетичната истина.