Eдна изключителна изложба бе открита в бургаската галерия „Петко Задгорски”.  Почитателите на изобразителното изкуство имат  уникалната възможност да се потопят в света на един от големите български творци, наричан приживе „лудият гений”.  Които не са попадали под магията на платната на Генко Генков, сега могат да го направят и да се убедят сами в силата на таланта и духа.  Такава експозиция на Генко Генков досега не е гостувала в Бургас. Тя е изключителен художествен факт, представящ картини от фонда на бургаската художествена галерия и галериите в Сливан, Ямбол, Казанлък и Стара Загора.

Прието е странностите на гениите да се прощават, дори понякога да скандализират с излизането извън руслото на общоприетите норми.  Може би тъкмо поради особената вътрешна свобода, която художникът отстоява през целия си живот, картините му са невероятно въздействащи. Странното съчетание на цветове излъчва  концентрирана енергия, която те оставя без дъх. Още съвсем млад художникът издава своята изключителност. Георги Райков си спомня една негова картина, на която бил нарисуван червен кон. И цялата картина била червена.  Художникът я нарекъл „Свободният кон”. Докато Райков разказваше, си представих цялата експресия на творбата, без да съм я виждала. Защото съм изпитала емоцията от  други негови творби...

За да се разбере от къде идва тази невероятна  сила  на неговите творби, може би трябва да се надзърне в житието на Генко Генков.

Ето какво разказа директорът на бургаската галерия Георги Динев, позовавайки се на събрани материали от Сава Попов и изкуствоведа Димитър Аврамов.

„Генко Генов е роден 1923 г. в село Чоба, Сливенско. Когато е на година и половина, неговото семейство идва в Бургас и живее на ул. „Републиканска” 46. Майка – Христина, баща – Иван, брат – Христо, сестра – Пенка, и уникалният Генко.
Учи в мъжката гимназия”Г.С.Раковски” и още от първи курс преподавателят му - художника Петко Задгорски го обиква. С тревога и възхищение бащински го насочва в онова изкуство, което наричаме изобразително. Едва 15-годишен възраст ,Генко участва в изложба в една от стаите на девическата гимназия и веднага е откроен от останалите. Д-р Т.Болгуров през 1939 г. на 11.юли пише „.......В първият момент още ви завладява многостранният талант на петокласника Геноко Генков, с акварел и четка в чудна хармония на тоновете, с един вътрешен пламък и сила, в която блести искрата на Божественото дарование....”
Още ученик Генко си спечелва репутацията едва ли не на „вундеркинд”, и тази репутация се усилва от странните прояви на темперамента му, надхвърляща понятието за обикновенно младежко буйство. Шумен, експанзивен, в състояние на почти постоянна нервна възбуда. Обикаля с блок под мишницата из пристанището, Морската градина, покрайнините на града, визира с четката, бързо се приближава или отдалечава от статива, без да обръща ни най- малко внимание на любопитните минувачи и техните коментари. Рисува много портрети и етюди с молив, въглен, направени с изненадващо за възраста му професионално умение.
През 1948г. завършва живопис в Художествената Академия при проф. Дечко Узунов. Там за известно време се събира с друг много голям художник от Бургас – Георги Баев.
Младият студент е бил „объркан”, изкушен и покорен от естетиката на такива български художници като Сирак Скитник, Бенчо Обрешков, Васил Бараков, Дечко Узунов, Вера Недкова и други. Видял репродукции на Сезан, Ван Гог, Гоген и други художници от Парижката школа, Генко безрасъдно си остава на едно неистово живописно експериментиране - учудило със своята провокираща дързост и колеги, и преподаватели.
От тук започва неговата творческа Одисея – дългите година на самоналожено бохемство, което го превърна в една от най-живописните фигури на тази почти изчезнала в нашето рационално време артистична формация. През тези дълги години човек най- често е можел да види художника да разнася своите още неизсъхнали платна с набързо сковани груби рамки из незнайни адреси на анонимни куповачи, предлагайки им на „достъпни цени” произведения, които сега се нареждат между най-доброто в новата пейзажна живопис на 60-те години.
Генко участва в различни общи художествени изложби, но той не получава отличи, а критиката най-често благоразумно предпочита да го заообикаля. Но неговите картини – „фовистично” ярки и шокиращи установения вкус, не могат да не бъдат забелязани. За едни те са „субективно насилие над природата”, груби и агресивни, а за други те определено представляват еталон за модерно художествено виждане.
На 43 години

Генко Генков открива първата си самостоятелна изложба само с акварели на бул. Руски № 6 в София. За художника и маслото и акварела са две равностойни средства за изразяване. След изложбата Генко външно не се променя. Той продължава да разнася своите току що завършени произведения, отстъпчиво да ги предлага на изплащане, търпеливо да изчаква, без никога да пропусне края на падежния срок. Реакцията на публиката е същата. Ония, които го ценят, продължават да му се възхищават, а останалите - да го оспорват.
За художника изкуството е необходимо като дишането. Той не работи, а просто живее чрез него. Изпитва неопределим стремеж към рисуването,живописването и изобразяването. Той не търси най – удобното място, не чака най- подходящото време, не е особено придирчив към качествата на материала – при всякакви условия е готов да похити девственоста на белия правоъгълник пред него. Едан хубава картина може да бъде направена и върху най – проста амбалажна хартия, платно или картон. Великолепен пейзаж, рамкиран с груби, случайно попаднали под ръка летви, а когато липсва най–необходимото, тогава новото произведение се създава върху старото, което драговолно се принася в жертва. Тогава и чаршафа, на който си спал, може да бъде нарязан на парчета, за да се направи картина.
За художника не се сещат при присъждането на награди и отличия, не му посвещават хвалебствени статии, макар че добре знаят цената му, но се сещат, разбира се, да го включат във всяка представителна експозиция, заминаваща за чужбина. Димитър Василев пише „..управляващите купуваха картините му, но на партийни празници го затваряха в лудницата...” През 1973 г. с около 60 платна на ул.”Раковски” 125 Генко отбелязва своята 50- годишнина. Да края на живота си има още две изложби – 2000 г. в Сливен и  2006 г. в София.
Генко притежаваше неизтощима, продуктивна сила, но не подписваше картините си и не отбелязваше годините си. Неговият подпис беше неговият стил. На много от картините му следите са загубени. Потънали са в частни колекции в България и чужбина.
Художникът – преливащо витален, кипящ от сили, буен и необуздан, полага боите бързо и импулсивно, едва ли не изпълвани с експлозивен порив.
В състояние на някаква екстатична възбуда, която не търси, а просто намира желаното подсъзнателно.
В по-ранните творби художникът е доста по-пестелив с боята и понякога познавачите и зрителите са се чудили как при тази икономия на изобразителни средства се постига толкова интензивно чуство. С течение на годините боята се нахвърля, изстискана направо от тубите, натрупва се в голямо количество, после се изтъргва и отново се натрупва. Понякога - смесена с пясък на динамични ленти с отривисти нервни движения. Гъсти самостоятелни щрихи, носейки бруталните следи от дръжката на четката, ножа и палеца на ръката. Мазката не се полага, а се моделира. Формảта много често се увеличава, цветовете са още по-плътни и мощни, като експлозия с почти графична острота. Върху това е изградена предствата за художника като импулсивен и необуздан прахосник на боята.
Генко е имал силна склонност и любов към музиката. Той сам се хвалил, че бил музикален манияк. Голям почитател на джаза, много малко хора знаят, че като гимназист в Бургас е очаровал с майсторството си в танца „степ”, силно встрастен в изкуството на ритъма. Знаейки това, още по-лесно бихме разбрали особения ритъм и звучене в неговите картини. През 2006 година художника ни напусна след един наистина пълноценен живот, отдаден на изкуството. Сега, след известна дистанция, ние не можем да си представим българската съвременна живопис без него. Избуяват легендите, откриват се до сега непознати факти и картини.
В изкуството паднаха почти всички задръжки и ограничения. Някои художници се люшкат между сладникави сюжети и цинични изстъпления, безмислени пърформанси. Генко приживе с изключителен инстинкт към художествената стойност на картината е като фар, по който се ориентираме в сложния лабиринт на модерното изкуство.”

Сега, след като се запознахме по-отблизо с художника, спокойно може да повторим и потретим заставането  си пред неговите картини. Или по-точно – застиването си пред тях. Да се оставим да ни залее виталността им... Те ще останат в Бургас още 20 дни.