120 години от рождението на Марина Цветаева бяха отбелязани в Бургас с премиера на новоизлязлата книга със стихове на поетесата. Книгата е билингва, като подборът и преводът на стиховете са направени от Йорданка Гогова. Изданието става литературен факт с финансовата помощ на Черноморски институт – Бургас и Национално движение „Русофили”.
Стиховете на Марина Цветаева са превеждани предимно от Надя Попова и Иван Николов. Сега вече сред преводачите – посредници на поетичния гений на Цветаева е и бургазлийката Йорданка Гогова.
„На Бургас, който се слави като град на поетите, приляга да почете автор от световна величина, какъвто се явява Марина Цветаева. Нещо повече – изпълняваме и своеобразен дълг – да съживим не само спомена за поетесата и нейния живот, а най-вече поетичните й послания, които са над времето и до които сегашното младо поколение, а и следващите, трябва да имат достъп. Защото Цветаева тепърва ще бъде преоткривана и ценена”, каза при откриване на литературната вечер редакторът на книгата Елка Василева.
Щрихи към човешкия и литературен образ на Марина Цветаева добави художничката Вяра Стефанова, която от години проявява интерес към живота и творчеството й, често посещава Русия и не пропуска да се отбие в дома-музей на поетесата в Москва. Тя припомни трудната съдба на Цветаева, като наблегна на някои малко известни и интересни моменти от нейния живот, както и признанието, което започва получава доста време след трагичната си смърт. Интересно допълнение към разказа бяха отговорите на голямата руска актриса Татяна Доронина, дадени при проведена литературна анкета, посветена на Цветаева. Художничката изтъкна и своеобразната „бургаска” връзка на Цветаева – думите на Христо Фотев за нея по повод 50 години от смъртта й. Като илюстрация на разказа си тя бе подготвила и малка фото изложба.
От името на Черноморски институт-Бургас доц. Маруся Любчева поздрави екипа, осъществил изданието и изрази удовлетворението си, че премиерата му е станала истински празник, а не вид панихида.
Пред бургазлии, пренебрегнали минусовите температури, за да почетат Цветаева и споделят литературното събитие прозвуча за
пръв път и песен по нейно стихотворение, която Светлана Стоянова подготви специално за вечерта.
На руски и в българския си превод прозвучаха и няколко стихотворения от сборника, представени от Йорданка Гогова.
От името на Черноморски институт-Бургас доц. Маруся Любчева поздрави екипа, осъществил изданието и изрази задоволството си, че премиерата му е станала истински празник, а не вид панихида.
Марина Цветаева е сред най-уникалните таланти на Русия. Тя е един от най-оригиналните руски поети на 20 век, без да принадлежи към някое от направленията в руската поезия.
Родена е на 8 октомври 1892 година /по стар стил/ в Москва в семейството на професора-изкуствовед И. В. Цветаев, основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин”. Майка й е високообразована концертна пианистка. В жилите й течала руска, немска и полска кръв. Учи в Лозана (Швейцария), във Фрайбург (Германия), пътува до Париж, където слуша лекции по старофренска литература в Сорбоната.
Пише стихове от 6-годишна. Първия си сборник „Вечерен албум” (1910) издава със свои средства. През 1911 пътува за Коктебел (Източен Крим) по покана на поета Максимилиан Волошин, където се запознава с бъдещия си мъж Сергей Яковлевич Ефрон, за когото се омъжва през 1912. Издава сборниците „Вълшебен фенер” и „Из две книги”. През 1915-1916 създава циклите „Стихове за Москва”, „Безсъница”, „Стихове за Блок”, „Стенка Разин”, „На Ахматова”.
През 1919 пише стихотворните цикли „Стихове за Сонечка” и пиесите „Фортуна”, „Каменният ангел”, „Приключение”, „Феникс”. През 1921 публикува сборника „Версти”. Емигрира през 1922 г. с дъщеря си. Зад граница се появява сборникът „Занаят” (1923), поеми и есета. През лятото на 1939 г. се връща в Москва, живее в Болшево, после до евакуацията – в различни квартири в Москва. Дъщеря й и съпругът й са изпратени в лагер. През август 1941 г. Цветаева е евакуирана в Елабуга, където се самоубива на 31 август 1941 година. Точното местоположение на гроба й и досега е неизвестно. Сестра й е поставила паметна плоча на мястото, където се предполага, че са били погребани тленните останки на Марина.
Снимка на Цветаева: knigitenet.blogspot.com
