Задушно е, слънцето прежулва минувачите по улиците. В далечината тълпа от млади, добре облечени юноши брои до 12. Лицата им сияят, и вече стъпват наперено, готови да се борят с бъдещето. А всичко е само миг, една вечер, подобна на много други, където класът се събира – често за последен път заедно, задръжките падат и мигът се слива с вечността.

А на другия ден, тогава си просто човек – следват матури, студентски години или работа. Семейство и цялото монотонно ежедневие. Абитуриентските балове минаха, всички писаха за тях – за някои семейства бяха само разход, за други гордост, за трети – трагедия. И така до другата година, когато всичко се повтаря и само декорите и статистите се менят.

12 е вълшебно число още от древността – в Кабала то олицетворява живота – енергията, която притегля Божествената енергия и благословията. Магия оставила отпечатък и в съвременния препис на Библията: „Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му.“

Не случайно и годината има дванадесет месеца, дванадесет са и зодиите сред различните народи, защото това число е вълшебно. То олицетворява новото начало, след един завършен, осъзнат и израснат емоционално цикъл.

Именно повлиян от тази енергия ще разкажа за едно по-различно изпращане – без толкова показен блясък, два дни след главното събитие, когато улиците и курортите до големите градове бяха препълнени от живот и млади хора, без голяма аудитория – само близки, роднини и няколко случайни минувачи, но изпращане заредено с много талант, отдаденост и красота.

Учениците от випуск 2025 на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ Бургас представиха своя последен спектакъл, като част от този цикъл. Той се състоя в Културен дом НХК и за втори път докоснаха сърцето ми със своя талант. Дали е било случайна среща вечерта след баловете, в малък караоке бар – не мисля, но и не искам да развалям магията на животворната енергия. Животът предоставя достатъчно предизвикателства, които постепенно да накарат човек да спре да вярва в нея.

Искам да благодаря за приятната емоция, защото музиката лекува душата, а тези млади момичета и момчета знаят как да лекуват душите и го правят искрено. От невероятното изпълнение на „Time to say good bye”, което ме накара да настръхна в бара до прекрасния концерт, който те подариха на публиката в залата. И да им пожелая да не губят никога този огън от душите си...

„Убиха Бога, сътвориха свят без Бог, без морал, без устои… Да намерим Бога – някъде там, отвъд фалша и лицемерието на прогнилата, дехуманизирана гръцко-юдейска цивилизация, там, където лишеният от своята жадувана връзка с Бога и затова слаб, обречен и смъртен човек, би могъл да я възкреси и така да се превърне в Свръхчовек…“ „Висши човеци, научете се да се смеете!“ – Ницше.

Магията на ДВАНАДЕСЕТ е вътре в нас, нека бъдем по-светли и добри!

Автор: Диян Димитров