След обработването на 100% от протоколите на секционните избирателни комисии става ясно, че пет партии ще намерят място в 52-рото Народно събрание. Данните сочат значителни размествания в политическата картина, включително безпрецедентен спад за ГЕРБ-СДС, като коалицията бележи едно от най-слабите си представяния досега.

Всички 31 РИК са предали протоколите си в ЦИК и започва повторната проверка. След това ще стане ясна окончателната избирателна активност и ще бъде съобщено разпределението на депутатските мандати. Очаква се това да се случи до четвъртък. До неделя ще стане ясен и поименният състав на 52-рото Народно събрание.

Според наличните към момента данни първа политическа сила е „Прогресивна България“, която събира 44,6% от гласовете - това представлява подкрепа от над 1,4 милиона избиратели. Оспорвана беше битката за второто място между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната - Демократична България“. В крайна сметка ГЕРБ изпреварва с минимална разлика от 0,8 процентни пункта, оставяйки ПП-ДБ на трета позиция с 25 000 гласа по-малко.

Четвъртото място заема ДПС, а партия „Възраждане“ успява да премине 4-процентната бариера с минимална преднина - едва 0,3 процентни пункта - 138 000 души. Под чертата остават формации като МЕЧ, „Величие“ и БСП, която събира около 3% от вота. „Алианс за права и свободи“ получава още по-ниска подкрепа - около 1,6%.

Интересна е картината на вота в чужбина, където подредбата на партиите се различава значително. Ако зависеше само от гласовете зад граница, парламентът би бил шестпартиен. Там „Прогресивна България“ и ПП-ДБ отново заемат първите две места, но след тях се нареждат ДПС, „Величие“, „Възраждане“ и едва на шеста позиция - ГЕРБ-СДС.

Отчетено е и по-ниско ниво на протестен вот чрез опцията „Не подкрепям никого“. Докато на предходните избори през октомври 2024 г. около 80 000 души са избрали тази възможност, сега те са приблизително 50 000, въпреки по-високата избирателна активност.

Забавяне беше отчетено и при предаването на протоколите от районните комисии към ЦИК. Основните причини са по-високата избирателна активност и големият брой преференции, които традиционно затрудняват обработката. Съобщава се и за множество грешки в протоколите, въпреки въведените стимули за по-прецизното им попълване.

Източник: NOVA