Ще се реши ли проблемът с драстично поскъпналата вода за напояване? До кога селскостопанската продукция от Украйна ще е освободена от мито и ще стигнат ли за нещо 16-те милиона евро от кризисния резерв? Това само част от въпросите, които земеделски производители от Бургаско представиха пред Десислава Танева и Васил Грудев. Бившата министърка на земеделието и екс шефът на Държавен фонд „Земеделие“ пристигнаха в Бургас, за да представят пред бранша програмата за развитие на сектора, която коалиция ГЕРБ-СДС е подготвила.

За съжаление ситуацията в сектор Земеделие в момента не е никак обнадеждаваща, стана ясно по време на разговора. Десислава Танева представи данните от 2021 година. Оказва се, че само при зеленчукопроизводителите има спад с близо 20% за някои от производствата. Тенденцията при животновъдите също не е добра. При кравите и овцете спадът е 10%, а при пуйките и някои птици поголовието е намаляло с една трета.  „Масовото намаление на поголовието в малките ферми стана през миналата година, когато фуражът беше несъизмеримо скъп. Така че там очакваме значителен спад“, коментира Десислава Танева.

Една от големите опасности пред, които са изправени зърнопроизводителите, е големият резерв, който в момента е натрупан. Към днешна дата има над 1,5 млн. тона зърно, което стои по складовете и е нереализирано. „Рекордни зърнени запаси. България никога не е била с такива. Към днешна дата решението за „коридорите на солидарността“ доведе до това, че в България се внася повече от обичайното от Украйна“, обясни Десислава Танева и уточни, че ръстът на внос на пшеница е двоен, а на царевицата е нараснал 64 пъти.

Решението, което от ГЕРБ-СДС предлагат е да се вземат мерки на общоевропейско ниво. „В миналия програмен период Европейския съюз инвестира повече от половината си бюджет за земеделие. Така че, тези производители трябва да бъдат съхранени. Планираме да предприемем обща инициатива със засегнатите страни като Полша и Румъния и да поискаме допълване на решението за начина, по който се прилагат коридорите на солидарността“, заяви Десислава Танева. Тя напомни, че тези коридори бяха създадени с идеята украинското зърно да стига до трети страни, а не да се продава в Източна Европа. Освен това България все още не е представила своите проекти, с които да реализира нейните точки в транспортните коридори. „Защото ние ще получим средства за повишаване на капацитета на пристанищата във Варна и Русе, за железопътните трасета. Това са дългосрочни инвестиции, които ние бихме подкрепили. След края на войната те ще са от полза на всички зърнопроизводители“, обясни още бившата министърка на земеделието. Тя заяви, че в момента се обмисля Европа да освободи от мито селскостопанската продукция от Украйна за още една година. Това, според Танева ще доведе до задълбочаване на кризата, но към настоящия момент няма реакция от държавата.

„Удивлявам се на това гробно мълчание. Една година още безмитна търговия за всички селскостопански стоки от Украйна. И няма реакция нито от министерството, ни от браншовите организации. От това доста малки фермери няма да издържат“, коментира Десислава Танева и предупреди, че процедурата ще протече в следващите 40 дни.

Десислава Танева не скри възмущението си и от факта, че българската държава е изпратила в Брюксел стратегическия си план за развитие на селските райони, без да се проведе обществено обсъждане за него. А в следващите 5 години през този план трябва да се разпределят 5 млрд. лева.

„И ако аз бях на министерския стол, неправителствените организации щяха да ме изнесат жива на асфалта пред министерството“, коментира Танева.

Една от темите, които земеделските производители поставиха беше за отварянето на кризисния резерв. Брюксел отпуска 16 млн. евро за България.

„Целият кризисен резерв на Европейския съюз за земеделието е 450 млн. евро. За България е 16 млн. евро. Колеги земеделци, миналата година през държавния бюджет ви бяха разпределени допълнителни 900 млн. лева и сте в тази ликвидна криза. Какво са 16 млн. евро? Това са 50 стотинки на декар. Нито цена ще имате, нито повече търговци. Нищо няма да се промени, това няма да реши проблема, но Европа ще каже – вие го поискахте“, заяви Десислава Танева.

 „Дори и всичките тези пари да отидат само за слънчоглед, това е 2 лева на декар. Несериозно е. Тази помощ, която се отпуска – 30 млн. евро за Полша, 16 млн. за България и 10 млн. за Гърция, ако Европейската комисия смята, че е достатъчна за производителите на три държави – да я даде на Украйна директно“, коментира зърнопроизводителят Илия Проданов.

Той напомни, че от тези близо 900 млн. лева, които държавата е отпуснала, нито един лев не е даден на зърнопроизводителите. Проданов повдигна и въпросът за цената за напояване за тази година и попита има ли вариант тя да се върне на миналогодишните си стойности.

Едно от оправданието за сериозно по-скъпата вода, което производителите чуват е, че цената на тока е много висока.

Това, според водача на бургаската листа на ГЕРБ-СДС Жечо Станков обаче не може да е оправдание. И той, и Десислава Танева напомниха, че всички фирми получават компенсация за тока. 7 млрд. лева са раздадени до момента като компенсации за електроенергия.

За по-малко бюрокрация пък настоя Николай Киров. Той даде пример как от 8 месеца опитва да получи разрешение за водоползване, но така и не е успял да завърши процедурата.

„Трябва да се измисли начин и всички документи да се подават на едно място. Сега подавам в РИОСВ, в Басейнова дирекция, в РЗИ. От всякъде чакам, от август миналата година съм започнал процедура и още не съм я приключил.“ Животновъди и пчелари също представиха своите проблеми и поискаха яснота как ще се развиват отраслите им в следващите години.

 

Коалиция ГЕРБ-СДС е под №2 в интегралната бюлетина.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!