Милен Керемедчиев е втори в бургаската листа на „Движение България на гражданите”. Роден е през 1968 год. Завършил е The Indian School, Кувейт. Има магистратура по Икономика и управление на транспорта от УНСС. Бил е зам. министър на икономиката и зам. министър на външните работи. Извън политиката развива сериозна кариера в частния бизнес, където заема мениджърски позиции в редица международни компании. Семен е, с две деца.

- В последните дни се разгоря поредния скандал с подслушване на политици. Мирослав Найденов отправи тежки обвинения към бившия вицепремиер Цветан Цветанов и с думите си отприщи лавина от събития. Как ще коментирате това, което се случва?

Колко доказателства още трябва да излязат и колко още информация от самите рeдици на ГЕРБ трябва да се появи, за да стане ясно какво се е случвало през последните 4 години? Очевидно репресиите, които са били използвани от ГЕРБ са били не само срещу политическите опоненти и бизнеса. Оказа се, че този вид извратено подслушване стига и до собствените им хора, подозирайки сами себе си. Това е пагубно за една партия. Самоизяждат се от недоверие и държат в страх своите структури. Нищо хубаво не чака ГЕРБ от тук нататък. Очакваме Цветан Цветанов да има поне капчица доблест и да отстъпи встрани от политиката и обществения живот.

Всъщност този скандал има поне две страни – от едната трябва да стане ясно  има ли подпис и чий е той под заповедта за подслушване на Мирослав Найденов. Ако има, значи министър Найденов е бил обект на проучване и разследване в продължение на три години. Той самият казва, че случаят „къкри“ от 2009 год. Три години и половина този човек е бил разследван и не е бил отстранен, не са му били повдигнати обвинения, а после за три месеца се сдоби с три. Ако има регламентирани действия, нека Цветанов да каже – да, ние го подозирахме и затова използвахме СРС-та. В този момент не мога да не направя паралел с първия министър на здравеопазването при ГЕРБ, който при така и нестанали много ясни съмнения за купуването на лекарства беше отстранен и предаден на следствието. Каква е разликата между този министър и Найденов? Това означава, че този човек е бил поставен на колене. Т.е. материалите са използвани през последните години, а министър Найденов е бил послушен.. Или да извърши определена обществена поръчка, например, в полза на някой народен представител на ГЕРБ, който сега го няма и се крие.

Има обаче и друга, може би по-съществена страна на този нечуван скандал – държавността е поставена на карта. Само един записан разговор разкри зависимости, които не бива да съществуват в никоя демократична държава – прокурор се отчита на премиер, следствен беседва с прокурори, а тримата заедно „редят“ изход от дело и възможни сценарии.

- Значи Мирослав Найденов не е бил пазен, а е държан в шах?

По всичко личи, че той е бил държан в определена зависимост, за да изпълнява указания,. Но бих искал да обърна внимание на нещо друго . Свидетели сме на ново явление, за което тепърва ще се говори – така, както досиетата на ДС тегнат над най-новата история на България, се опасявам, че звуковите „досиета“ на ГЕРБ тепърва ще определят дневния ред в негативен план на страната ни.

Явно ГЕРБ или някои лица от тази партия или групировка,  разполагат с досиета за по-голямата част от политическия елит на България. Опасявам се, че от тук насетне те ще ги използват в определеин моменит, за да малтретират и шантажират тези хора. Така че кой би могъл да гарантира, че, когато ДБГ влезе в парламента след теиз избори , срещу нас няма да се използват същите методи?

Няколко пъти сме поставяли въпроса за подслушването. От всичко, което виждаме е очевадно, че и госпожа Кунева е подслушвана незаконно. Щом като подслушваш своите съратници, защо да не подслушваш и своите опоненти? Не ми се иска да мисля в тази посока, но се налага очакването, че със старта на следващото Народно събрание, досиетата на ГЕРБ също ще бъдат „активирани“ за шантажиране. А това означава, че следващият български парламент ще бъде създаден на базата на страха и зависимостта от една политическа групировка.

- В разгара на скандала с подслушването се разрази и поредната война между Агенция "Митници" и "Лукойл".

Тук сме по-скоро свидетели на мерене на мускули, но между държавата и един бизнес. Проблемът е, че е замесен ключов бизнес за страната и резките движения не са винтерес на никого. Не може държавата да бъде в наказателен режим априори. Спомняте си, че и Бойко Борисов беше обявил съвсем чистосърдечно и вярвайки си, че ще отнеме лиценза на ЧЕЗ до края на работния ден. Видя се, че това е трудно за постигане. Същото нещо прави в момента и ген. Танов. Типичният рекетьорски стил на поведение на ГЕРБ обаче е към своя край и се надявам резултатите на 12 май да потвърдят това..

- Вие сте бивш зам. министър на външните работи. Имате добър поглед над външната политика на страната ни, доколо е достоверен образът на България пред Европа и света?

Реалното лице на България пред Европа е това, което е лицето на България вътре в страната. Така, както съществува колосалния сблъсък на ГЕРБ с БСП, същият този сблъсък се пренася в Европейския парламент и всички европейски структури. Начинът на говорене на определени европейски ръководители не отговаря на техния статут. Например присъствието им на партийни прояви като това на председателя на ЕП... Това са административни, а не политически лица.

Визията за България се представя на българина през очите на двете партии,а това не е реалният поглед. България в момента има добра фискална дисциплина, което е  добре. Но какво имаме насреща – спад на чуждестранните инвестиции с близо 90%. За първото тримесечие на 2013 г. инвестициите са 40 млн. евро. За същия период на 2012 г. те са 500 млн. евро. Можете ли да си представите спад от 460 млн евро в преките чуждестранни инвестиции в България? Това означава, че тези постоянни скандали, този постоянен страх, в който живее средният, а да н еговорим за едрия бизнес, дори глупостите, които се правят с обърканите карти и странното лого- всичко това отблъсква чуждестранните инвестиции.

На вяска цена след парламентарните избори трябва да бъде

сформирано правителство, което да успокои не само бизнес средата в България, но и чуждестранните инвеститори, да се успокои бизнесклимата. Едно стабилно, експертно правителство ще успокои това политиканстване, което ни връща в зората на 90-те години. Вижте какво се получава сега - ако не си от ГЕРБ си абсолютен враг, ако си лекар си убиец на деца, ако си адвокат си защтитник на мафията, ако си миньор си мързелив. В един момент всички, които не са членове на ГЕРБ стават врагове на държавата. Докато не спре това говорене и не се върнат нормалните отношения между хората, нормалният бизнес няма да дойде в ненормална България.

- Малкият и среден бизнес се определя като гръбнака на икономиката ни. Според данни на КНСБ, 48% от българските фирми са с един или двама служители. Какви са конкретните мерки, които "Движение България на гражданите" има за развитието именно на малките предприемачи?

Точно така, и от тези фирми, които сега са с по един-двама служители, преди няколко години са имали по трима-четирима служители. Т.е. те са се свили като капацитет на половина. Ние имаме конкретни идеи не само за страната, но и тук за областта.

Бургаският среден бизнес е абсолютно унищожен, поради една много проста причина – той  не е поставен в равнопоставени условия да се конкурира с другите компании от страната при кандидатстване за обществени поръчки. Бургаските фирми, които печелят се броят на пръсти. Надали са повече от три. Големите инфраструктурни проекти в района и в града се извършват изцяло от “чужди“ за региона  фирми. Това неимоверно много огорчава хората тук, което е нормално, защото има кадърни фирми с опит, работна ръка и машини. Обаче някой се е обадил от някъде и е казал, че фирмата Х  трябва да спечели. А  ако бургаска фирма спечели, тогава плащането й се бави с години. И е по-добре въобще да не си спечелил обществената поръчка, да свършиш работата, да направиш разходи и да фалираш, защото не можеш да се изплатиш. Затова бургаския бизнес е изцяло на колене. За това и ние поставихме 5 конкретни точки за Бургас и региона.

Ние смятаме, че едно увеличение с 10 хил. работни места е абсолютно постижимо за Бургаска област. Един пример, през 2008 год. безработните в град Бургас са били 6 100 човека, а през 2012 те са 21 300. Макар че Бургас е най-добрият град за живеене в последните две години, аз се учудвам защо това е така, след като до 2012 год. безработицата в града е над средната за страната. Едва през 2012 год. има лек спад, но въпреки това е достатъчно висока - 11,6%. А безработицата идва от това, че малкият бизнес е принуден да освобождава работна ръка, за да оцелее.

Ние предлагаме да се съсредоточат усилия в няколко сектора. Земеделието е изключително ползотворно за развитие и инвестиции. Интересът за покупка и арендоване расте неимоверно. Идват инвеститори от целия свят, които искат да наемат и купуват големи терени. Да наемат работна ръка. Тук някои ще кажат - изкупиха ни земята. При цялото ми уважение към тях, аз ще кажа - земята не можеш да си я вземеш в куфара и да я изнесеш. Тя остава тук, работи се, привлича субсидии. Земеделието има огромен потенциал.

Вторият сектор е туризмът - изключително важен и жизнено определящ сектор за региона. Тук смятаме, че трябва да работим за улесняване на визовия режим за туристите от страните, извън ЕС. Ще направим всичко възможно в рамките на ЕС да облекчим визовия режим. Има възможност при получена една първа туристическа виза, втората да бъде дългосрочна. В рамките от 3 месеца до 5 години да се влиза многократно в страната.

- Това защо не е направено до сега?

Ами защото всяка виза струва 30 евро. Ако издадеш 10 еднократни входни визи ще получиш 300 евро, а ако издадеш една многократна виза ще получиш 30 евро. Т.е. приходът на Външно министерство ще намалее. Това е тесногръдо, защото приходът за самото министерство ще падне наистина, но пък нараства възможността руските туристи да идват многократно тук и да харчат парите си в България. Този тип мислене допълнително затормозява според нас бизнеса. Така че визовата политика ще бъде за мен лично приоритет в работата ми.

Друг много важен отрасъл е транспортът. Бургас е транспортен център - тук са съсредоточени всички видове транспорт - автомобилен, железопътен, авиационен, морски. Всички те процъфтяваха през годините. Знаете, че бургаското летище беше едно от най-натоварените в България поради спецификата му. Сега е тотално пренебрегнато заради други интереси. Да не говорим за пристанището или за проекти като Бургас-Александруполис, които всяват напрежение сред хората. Да не говорим за автомобилния транспорт, колко малко фирми превозвачи останаха. Какви са договорните ни отношения с Турция и доколко нашите фирми могат да се конкурират с турските и турски навлизат в България и убиват нашия бизнес. Този сектор ще доведе до реални работни места.

- Тук в региона с тревога следим намерението на Турция да изгради електроцентрала в Инеада, която реално ще е на 6 км. от Резово. Какво може да направи България и как да повлияе на намерението на една чужда държава?

Това е изключително болезнен въпрос. Крайно решение все още няма от страна на турското правителство. В момента те проучват почвата, за да видят каква е реакцията на България. Тук България трябва да е абсолютно категорична и може да се използват много механизми.Това,че премиерът Райков подминава с безразличие една карта, публикувана в турски вестник, на която половината България е отрязана, е абсолютно ненормално.. Независимо дали това е в турска частна медия или държавна. Моето мнение е, че трябва да се използват всички механизми. Турция в момента настоява България да подкрепя членството й в ЕС. Колкото и да е имагинерно това желание и колкото и да й е писнало на Турция да е кандидат-член. Въпреки това ние показваме зъби на Македония, което пък е пресилено.

Имам усещането, че заформихме външна полтика на принципа да  стреляме с топ врабче, а когато имаме силна мишена да вадим прашка. Несъразмерно ползваме дипломатическите си оръжия. Но категорично трябва да защитим природата в последното чисто място на България.

- Значи има полезни ходове?

 Определено има.