Златина Дукова е член на Комисията за защита от дискриминация. Една от най-известните бургаски юристки напусна високия пост на зам. областен управител и се премести в София. За промените в живота си, Дукова разказа в интервю за Gramofona.com.

 

Г-жо Дукова, колко месеца направихте на новия пост и по-добре ли се чувствате от мястото на зам. областен управител?
- От юли вече почти 5-ти месец, т.е. време достатъчно, за да се ориентирам в новото си битие и на новото си поприще и да мога да кажа кое е различното. Всъщност дали по-добре или по-зле ще кажа след края на мандата, който е 5-годишен и има много работа да се свърши там, където съм в момента- Комисията за защита от дискриминация. Дали е по-добре не мога да кажа, защото много по-различни са нещата, които правя там. Комисията за защита от дискриминация напрактика е съдилище, тя е българският съд за правата на човека и правораздава. Т.е. всичко, което се случва в обикновения съд се случва и при нас, само че при нас става съпрос за нарушени човешки права и за неравно, дискриминационно третиране. Така че, опитваме се да решаваме конкретни казуси справедливо и да удовлетворяваме накърнени човешки права.

Кой е въпросът с най-голямо обществено значение, по който сте заседавали през тези месеци?
- Интересен пример е казусът на служителите от Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи, свързан с така нареченото ранно пенсиониране. Техният специален закон дава възможност, когато са навършили 60 години или 25 години трудов стаж работодателят да ги пенсионира, т.е. Закона е дал право на работодателя да прецени при наличието на една от двете хипотези дали да пенсионира или не служител. И много често се случва така, служителители в една и съща ситуация единият да е пенсиониран, а другият- не. И сега тука идва тънкият момент дали става въпрос за дискриминация на конкретен служител по признак възраст или става въпрос за законното право на работодателя да направи подбор и да избере кой от тях да остави, защото да речем по-добре си върши работата. Много е тънка границата между дискриминацията и правото на подбор. Но това е нещо много важно, защото от нашите решения зависи какво се случва с хиляди други такива служители, които са в тази хипотеза.

Има ли вече решение по този казус?
- Опитваме се да обобщим практиката сега и вероятно ще дадем някакви предписания и препоръки на

Министерството.

Има ли често разминаване между решенията на Европейската комисия по правата на човека и решенията, които взима вашата комисия?
- Всеки казус е различен и конкретен, а иначе разминаване не би следвало да имаме, просто защото ние прилагаме едни и същи правни норми. Дали правните норми на Европейската конвенция по правата на човека или нашия си Закон за защита за дискриминация, който е корпорилал правилата на Конвенцията, освен това ние ги прилагаме и субсидиарно, когато не ни достига мъничко правна норма, така че разминаване не може да има, защото става въпрос за едни и същи принципи, целта на които е да се защитава нарушено, накърнено, човешко право.

Защо българите предпочитат да се обръщат направо към Европейския съд за правата на човека и защо има толкова много случаи, в които е осъдена държавата България?
- Всъщност, българите дори много да им се иска директно не могат да го направят, защото може да обърнеш към Европейския съд, ако си изчерпал възможностите на българското законодателство. Т.е. хората, които са стигнали до Европейския съд означава, че са минали през всички инстанции на вътрешното законодателство, изчерпали са всички възможности в България да им бъде решен проблемът и тогава се обръщат към европейската институция. А защо искат да се обърнат, ами защото като че ли имат по-голямо доверие на европейските магистрати. А защо е така, това вече е дълга тема... Но много често наистина става така, че в България не получават справедливост, а Европейският съд им я въздава.

Да минем към по-лични въпроси, добре ли ви е в София?
- Свикнах, но дори и в Поморие човек да отиде да живее, му трябва време за да свикне. Т.е. с новото място свиквам бързо. Аз София я харесвам още от студентско време, когато имах едно прекрасно студентстване. Чувствам се добре и едното ми дете е с мен в София, което е важно защото не се чувствам съвсем сама откъм семейна среда. Дъщеря ми също работи. Освен това в София друг е размахът, друг е обемът, пространствата са други и културните и географските.

А лесно ли взехте решението да заминете? Все пак и Бургас не е лош град.
- Не ми беше много трудно. После лекичко се подвоумих първите седмици дали не сбърках, защото в първия момент леко се стреснах. Но бързо ми мина и сега мисля, че това е правилно решение. Човек трябва да опитва различни неща, трябва да се пробва и да натрупва опит и заряд за още.