Г-жо Дукова, намаля ли тенденцията на нетолерантност към най-уязвимата група- хората с увреждания?
- Много бих била щастлива да кажа, че намалява, но за съжаление българите продължаваме на бъдем не особено толерантни, не търпим необичайното и различното и изразяваме агресия към всичко, което не е като нас, което е много жалко.
Кои социални групи са жертви най-често на дискриминация у нас?
- Жалбите при нас са най-много от хората от етническите малцинства, които винаги се чувстват различно третирани, не винаги са дискриминирани, и поне вече се научиха да си търсят правата.
Кои са по-запознати с правата си – българите или ромите?
- Жалбите от българи са повече, но като цяло жалбите не са само по признак етнос, а и по политическа принадлежност, пол, възраст, социална ориентация, здравословно състояние. Има доста дискриминация в сферата на образованието и трудовите правоотношения. Дискриминацията е нещо, което постоянно ни заобикаля и е хубаво да имаме сетивност за различното третиране и да си търсим правата.
Кога човек може да се чувства дискриминиран?
- Когато е третиран различно с друг гражданин при едни и същи условия. Интересен пример имаме в сферата на здравеопазването. Много често Здравната каса отпуска пари за консумативи, за една диагноза. Ако пациентите с нея успяват да ползват необходимия консуматив, други пациенти, с друга диагноза не могат.
Трудно ли Комисията преценява дали има дискриминация или не в определен случай?
- Има един признак-лично положение или характеристика на съответната личност. Вие например ме харесвате, но не харесвате друг ваш познат. Ако вземете решение в резултат на тази симпатия, то би могло да има дискриминация. Понякога симпатиите и антипатиите биха могли да означават дискриминация.
Можем ли скоро да кажем, че сме толерантни?
- Много е хубаво, че учим децата си на толерантност , защото те са онези, които след време ще се държат толерантни. Залогът на бъдещето на тази цивилизация е да се разбираме, да се слушаме и да сме толерантни едни към друг.
