Зияд Туфик Ел Масри е роден в Бейрут, Ливан. От 1984 година живее в България, а през 1990 година получава и българско гражданство. Има две висши образования и е доктор на науките. Общински съветник два мандата в Община Бургас. Два мандата е експерт в Народно събрание в комисия Жалби и петиции на гражданите. Открива първата частна болница в България. Интервю на Gramofona.com със Зияд Ел Масри.

Г- н Масри, от 16-годишен сте в България. Какво си спомняте от онова време?

-  Дойдох в България през 1984 година и имах късмета да живея в две системи – комунизъм и демокрация. За 33 години тук видях доста неща, имах мрачни, но и много хубави хубави спомени. В крайна сметка в един човешки живот не може всичко да е сладко. Тук започнах образованието си, запознах се през 1990 година със съпругата ми, открих болница, три години по-късно се роди сина ни, а след това и дъщеря ни.

Защо избрахте Бургас?

-  Избрах Бургас, защото има море. Идвам от столицата на Ливан и в Бейрут винаги сме живели на Средиземно море. Избрахме заедно с родителите и братята ми Бургас, защото бе близък до нашия манталитет, а и чувстваме морето и хората близо до нас.

Къде сте учил?

-  Имам две образования. Следвах в „Проф. д-р Асен Златаров”, после учих медицина, защото я обичам.

Защо започнахте бизнес, свързан със здравеопазването?

-  Това бе основната идея на баща ми. В началото на 1990 година той се разболя. Заведохме го в държавната болница, но с обслужването и престоят беше много трудно.

Тогава се роди идеята да направим частна болница. По това време в България все още нямаше такава и всичко беше държавно. Започнахме с два кабинета на улица „Александровска” и стигнахме до 10. От 4 април същата година до днес работим в сферата на  здравеопазването.

Г-н Масри, бяхте дълго време в политиката. Обмисляте ли да се завърнете отново?

-   Аз съм в политиката и никога не съм я напускал. Обаче в България политиката  се разбира много погрешно. Тя не означава, че задължително трябва да си на пост. Политиката значи да знаеш проблемите на хората и да им помагаш, където и да си. Да си в политиката означава да построиш болница, при теб да работят над 350 души на трудов договор, политика е и да участваш в активния  живот на града. Не станах общински съветник, защото съм бил и мисля, че трябва да се даде шанс на нови хора и нови идеи. Защо трябва да бъдем вечно на пост? Тогава няма да има разлика между нас и комунистите. Едно време е било да си политик цял живот.

Давам американците като добър пример на демокрация, които не дават повече от два мандата на президента. Аз вървя по този път-бил съм 2 мандата и половина общински съветник, чувствах, че съм дал много като председател на Комисията по здравеопазване, но реших да дам път на други да станат общински съветници.

Не съм депутат, защото не мога да бъда вързан в една зала с над 200 души, да вдигам ръка и да съм далеч от Бургас. Той ми е слабост. Където и да пътувам в чужбина, повече от 10 дни не мога да остана. Започвам да чувствам някаква вътрешна болест, че трябва да се връщам тук. Винаги съм бил и продължавам да съм в политиката,  но по мой начин.

Осъждан сте и сигурно това е бил тежък период в живота Ви. Какво преживяхте тогава?

- Човек е нормално да премине през трудни моменти, но лошото е, когато е несправедливо. Животът е показал, че не може човек еднократно да бъде мошеник. Ако си некоректен, винаги ще правиш грешки. Не може през 1992 година, в началото на прехода да ми търсят грешка, която не е моя, да мине време и да ме съдят за нещо преди тези години, а през следващите 25 нямам никакво нарушение и винаги да ти повтарят едно и също нещо -  това боли.

Затворих тази страница, защото съм силен. Много хора , които ме познават, вярват в моята честност и работа, знаят, че това бе направено по план и от определени хора, за да ме премахнат от Общинския съвет.

Всичко излезе наяве след години и простих на всички, които се опитаха да ме опетнят. Има Бог, сметката при него, а не при мен. Горд съм, че който знае истината , знае, че няма от какво да се срамувам.

Кой е най-големият Ви провал в живота? А постижение?

-  Засега провал нямам и се надявам да нямам. Най-голямото постижение за мен е когато направя добро на хората и видя радостта в очите им. Това е най-голямото щастие.

Никога не съм имал за цел да стигна нещо. Аз вървя по канален път и никога не съм мислил, че когато нещо не се случва с мен, то е провал.

Това, че Вие сте успешна журналистка не означава, че е постижение. То е градено с годините и където и да сте ходили и да ходите, вие ще успявате. Този успех не е постижение. Ако гледате на монитора ритъмът на сърцето се качва и слиза. Ако минава само една права линия-значи си мъртъв. Не мога да гоня само една цел, трябва да има и надолу, и нагоре,  за да съм жив.

Построихте модерна болница в Бургас. От какво друго има нужда градът?

-  Никога не съм  мечтал да имам големи планове и много пари. Направихме проучване от какво градът има нужда. Болницата е за нуждаещите се. Това е благодарност към Бургас, който ми е дал много. Бургас заслужава и ние продължаваме да следим от какво се нуждае той. Работим с много голям холдинг от Саудитска Арабия. Те имат желание за инвестиция в Бургас, но предпочитам сега да не говорим за този проект предварително. Бургас ми дава спокойствие и давам на града това, което мога. Ние сме малка институция с изградено име и авторитет и работим 27 години, за да създаваме нови работни места.

Как помага вашата фондация?

-  Нашата фондация работи вече 20 години. Горди сме, че за това време помогнахме на толкова много хора в нужда, за тежки операции, трансплантации, но никога не сме искали това да се афишира. Имахме и 2-3 акции за бежанци. Сигнализираха ни от Българския червен кръст и отново помогнахме с каквото можем.

Коя е най-голямата Ви мечта?

-  Моята мечта бе да имам дъщеря и това се случи.

Имате голямо семейство, какво е то за Вас?

-  Всичко. То е на първо място в живота ми. Семейството означава съпругата ми, децата ми, традициите, уважението. Знаете, че в нашето семейство сме със смесен брак-между християнството и исляма. С жена ми живеем повече от 27 години в мир и спокойствие. Съпругата ми е християнска и спазва всички канони-пости , ходи в църква. Аз като мюсюлманин спазвам всичко и почитаме празниците на двете религии- Коледа, Нова година, Рамазан Байрам. Щастлив съм много, че имам спокойно семейство. Двете ми деца завършиха образованието си. Синът  ми се дипломира по специалността Национална сигурност, а дъщеря ми учи криминалистика последна година.

Пораснахте с още една година. Какво е да си на 50?

-  Аз съм на 30 и с ДДС става точно 50. Какво означава да си на 30, 50 или 60? Въпросът е как човек се чувства. Ако се чувства добре, годините са само бройка. В арабската традиция докато не стане на 50 години, на мъжа не му викат мъж, а младеж.

От датата на раждането до 20 години човек трябва да работи върху себе си-образование, начин на живот, какъв иска да е. От 20 до 40 години той вече е длъжен да изгради дом, семейство и име. До 50 той вече гледа към образованието на децата си и хората край него и да прави равносметка, че е истински мъж.

Какъв бихте бил, ако не бяхте бизнесмен?

-  Ако не бях бизнесмен, може би щях да искам да съм кмет, защото обичам да работя с хората.

Какво е хобито Ви?

-  Обичам природата, да се разхождам, да седна и да гледам морето, да играя голф. Обичам да прекарвам повечето време със семейството си и нашето куче.

Страхувате ли се да останете сам?

-  Човек са ражда сам и си отива сам. Такъв е животът. Трябва да живеем в синхрон, защото рано или късно  както сме дошли, така и ще си отидем. Колкото и богатства да трупа човек, когато си отиде, той няма да ги отнесе  в гроба. Затова е по-добре да залага на добрината и на позитивното.

Какво казвате най-често на най-близките си?

-  Да сме честни и позитивни. Омразата се лекува само с любов,  а огънят само с вода.

Какво си пожелавате през следващите 50 години?

-  Здраве и Бургас да бъде на световната карта. Градът има голям потенциал, а любовта ми към него е много голяма. Желанието ми е да се заговори за Бургас не само като град в Европа, но и по целия свят.