Снежана Стоянова е 25-годишна усмихната и изпълнена с мечти млада жена. Студентка в 4-ти курс по специалност Социална педагогика в Университет „Проф. д-р Асен Златаров ". Готви се усилено за държавния си изпит и обмисля с каква магистратура да продължи образованието си. Посреща ни в малката стаичка, която обитава в Студентското общежитие към университета. В тази стаичка преминава нейното студентство – без дискотеки, без шумни купони и други студентски емоции -Снежи, както я наричат близки и приятели, е прикована към инвалидния стол.
Така е вече повече от 5 години – няма диагноза, няма назначено лечение и медицинска прогноза как ще се развие болестта й, има само несекваща вяра, че скоро ще се изправи на крака и ще продължи напред живота си.
Историята на Снежана е объркана, както тя самата я определя, изпълнена с много въпросителни. До 13-тата си година расте напълно здраво дете и нищо не подсказва за предстоящата болест. Тогава обаче тежко се разболява баща й и цялото семейство преживява огромен стрес. Шокът е най-силен за крехката Снежи - малко след това започват нейните неволи. Залитания, припадъци и все по-трудни движения. Различни диагнози, които една по-една се отхвърлят, може би неправилно лечение и така до 2006-та година, когато Снежи се озовава прикована за инвалидния стол.
За своето състояние към днешна дата, за надеждите и мечтите си Снежи разказа пред репортер на Gramofona.com:
- Снежи, разкажи ми как живее младо момиче като теб, студентка, въпреки инвалидния стол?
- Справям се добре засега. Е, разбира се, обикновени действия ми отнемат малко повече време, но се справям. Сутрин мой колега или приятел ме взима и отиваме заедно в университета. Сградата е на 4-ри етажа и няма асансьор, което създава някои трудности, но ръководството прави всичко възможно, за да ми помогне. Така лекциите на моя курс винаги се провеждат на първия етаж заради мен, за което съм изключително благодарна.
- Към настоящия момент имаш ли поставена диагноза и лекуваш ли се?
- И до ден днешен аз нямам поставена диагноза и съответно назначено лечение. С помощта на майка ми и сестра ми, които ме подкрепят и вярват в мен, започнах рехабилитация. Забелязах, че когато правя активна рехабилитация, се чувствам по-добре. Освен това през 2006 си направих операция на стволови клетки в България, което ми помогна до толкова, че спря развитието на болестта.
- От твоята страница във Фейсбук разбрах, че си искала да изпратиш твои ДНК проби за изследване в чужбина, за да могат специалистите там да
установят посредством съвременна апаратура твоето заболяване. Пробите обаче не са изпратени. Защо?
- От Александровска болница в София ми предложиха да направя изследването в Майчин дом, от където трябваше да изпратят пробите в чужбина. Когато обаче отидохме да проверим се оказа, че в Майчин дом няма никакво изследване, пробите просто били изчезнали по думите на лекарите. Аз лично смятам, че всичко това е една голяма лъжа с цел взимане на пари. Изследването ми струваше 700 лв . За изпращането в чужбина ми взеха още толкова.
- В момента някой следи ли състоянието ти?
- Само моите рехабилитатори. Тук, в студентската ми стая, ме посещава рехабилитаторката ми Габриела, на която съм страшно благодарна. Това е единственото лечение, от което чувствам подобрение.
- Какви са прогнозите на твоите рехабилитатори?
- В началото на тази година ми се наложи да си направя операция на глезените, защото от неправилната походка преди това се бяха изкривили и не можех да стъпвам. След това започнах усилена рехабилитация и....получава се... Имам голямо подобрение, успях отново да се изправя на крака и даже правя малки крачки. Сигурна съм, защото не съм се предала и вярвам в себе си, че ще се изправя отново за постоянно.
- Във Фейсбук се обръщаш към медиите да ти помогнат. Какво очакваш точно от тях?
- Надявам се, че ще ме чуят, защото искам да покажа чрез себе си, че един човек с увреждане не трябва да се примирява. Може да го приеме, но трябва да продължи да се бори с живота. На всеки по един или друг начин му е трудно, но ако се бори със сърце, съм сигурна , че ще дойде ден да бъде възнаграден. Това е моята истина.
- А имаш ли нужда от някаква материална помощ, за да продължиш лечението си?
- Сигурна съм, че в момента всеки има нужда от нещо, такова е времето, в което живеем. Някои имат нужда от вяра, а аз имам достатъчно, но не ми достигат средства, за да успея. Нужни са ми 10 000 лв., за да мога да си позволя 3-месечен престой в Павел баня. Вярвам, че за този период аз мога да се изправя напълно.
- Понякога мислиш ли защо ти се случва това?
- В началото съм си задавала този въпрос постоянно. В един момент от живота си обаче човек трябва да спре, защото отговор няма кой да ти даде. Трябва да приемеш нещата и да започнеш да се бориш.
- Какво те прави щастлива и те кара да се усмихваш?
Хм... Добрини. Добрини, които срещам всеки ден.
Дарителска сметка за Снежана Стоянова е разкрита на нейно име в Банка ДСК с номер - 02/18986655, BIC: STSABGSF, IBAN BG82STSA93000018986655.
