Виолета Чаушева е една от най-активните обществени личности в Несебър. Вече 20 години е доброволец в БЧК в морския град и дава всичко от себе си, за да помага на хората в нужда. Член е и на Обществения съвет към Общината. Щастливо семейна е с близнаци и се радва на две прекрасни внучки. За пътя на Виолета Чаушева в БЧК-Несебър и какво е чувството да помагаш всеки ден и всяка минута, без да ти омръзне. Затова какво е да си добър човек – едно интервю на Грамофона нюз, станало факт с помощта на несебърлии, които носят на ръце не само Виолета, но и Калина, и Нели.

„Радвам се, че в тези трудни времена, когато проблемите и грижите на хората са много големи, са се намерили хора, които да изкажат някакъв вид благодарност или хубави думи за нас. Това означава, че този вирус ще ни направи малко по-човечни, по-добри, по-благодарни!”, казва в началото на разговора ни Виолета Чаушева.

Г-жо Чаушева, от колко време сте в БЧК-Несебър и спомняте ли си деня, в който започнахте работа в организацията?

Никога няма да забравя кога и как станах активна доброволка в БЧК. С този вирус ни „зарази” една велика за мен жена, за съжаление вече покойница. Това беше т.нар. от холандския Червен кръст българска майка Тереза - Руска Япаджиева, която дълги години ръководеше БЧК-Несебър, който е с големи традиции от 1911 година. Тази жена имаше усет към хората. Тя умееше да открива в тях качествата, които те притежават.

Тя ни издири и ни привлече. Първоначално ние бяхме доброволци в една група за бързо реагиране. Бяхме по-млади, а г-жа Япаджиева ни даваше задачи, на които ние много бързо реагирахме. Преди тя да почине ни подготви и ни даде пътеката, по която да вървим. Знам, че и без да ни я беше дала, ние пак следвахме нейния път. В никакъв случай не бихме искали да си предписваме, че сме тези, които са направили тази организация толкова силна.

Ние я приехме  от нея изключително нахъсани. Имам чувството, че тя ни гледа отгоре и ни благославя, защото ние наистина печелим народната любов, а също сме социални партньори на община Несебър. Самият факт, че и съветници, и чиновници, и гражданите казват, че това е единствената организация в Несебър, на която безрезервно се вярва – това наистина ни топли.  

Желанието да се жертваш за нуждаещите се - това е един вирус. Това не е някакъв повик, за да бъдеш забелязан, това идва вътрешно. Преди да помислиш за себе си, ти знаеш колко много хора имат нужда от помощ. А когато тръгнеш да търсиш помощ по реда на Закона и правилата, е много трудно. Гладният, той е гладен в момента. Нуждаещият се има нужда в момента. Той няма време да кача, да подава молба, да иска разрешение, да подготвя документи.

Вече забелязвам много млади доброволки, че тръгват по нашия път. Тогава си казвам, че добрината е нещо, с което трябва да бъдеш заразен. Ако ти по природа си добър човек, ти няма как да станеш лош. Някои хора стават лоши не защото те искат, а защото животът, отношенията, околната среда ги правят такива.

Затова няма как да забравя първия ден, в който започнах да помагам. Това е един много дълъг път, през който ние преминахме и се обучихме. Тогава не беше толкова страшно, колкото е сега. Сега нуждаещите се са все повече, болните и самотните са много повече. Ето, влизаш в един апартамент на възрастни хора, гледаш едни изоставени хора, чиито деца не са тук и въпреки, че те имат жилище и пенсии, те са самотни, няма кой да им отвори вратата. Оказва се, че ние сме тези, които можем да им доставим макар и малка някаква утеха, освен другата помощ.

В Несебър казват, че сте доброволци за пример. Какви качества трябва да има според вас един човек, за да е доброволец?

За да си доброволец, ти трябва да видиш болката на хората. Ако ти не видиш, че човек има нужда някой да му подаде ръка, някой да му каже една топла дума, някой да му помогне в момента, в  който той наистина има нужда, ти няма как да си доброволец. Безчовечието не може да те направи доброволец, защото ти ще го отминеш, това няма да те трогне.

Местните споделят още, че след разговор с вас, всеки иска на момента да стане доброволец? Какво толкова казвате на хората?

По принцип съм най-диалогичната в групата. По-смела и комбинативна съм, мога да реагирам много бързо. Не ми се е случвало пред мен да се затваря врата на каквото и да е високо ниво. Това ме прави горда, защото аз не чукам на вратата, за да помогна на себе си, а го правя, за да помогна на другия.

Сега, когато излизаме навън много добронамерени хора ни казват да се пазим. Питат ни постоянно дали не ни е страх, а ние им отговаряме: „Страх ни е, кой не го е страх в момента?” Но какво трябва да направя аз, след като няколко пъти са ми се обадили хора, че имат нужда от помощ. Ето, пример вчера се отзовахме при семейство от баба, майка и дъщеря. Момичето е психично болна, с булимия и два слаби инсулта.

Майката ни потърси, защото дъщеря й е изпаднала в криза, троши предмети и има опасност да се нарани. И на това отреагирахме. Казвам си, че понякога без да искаме и без да сме доктори, оказваме и психологическа помощ. Важно е  да  проведем разговор, успокоим един човек, да му кажем, че може да ни  вярва, че няма да го оставим, че ще му помогнем, че няма да е гладен, няма да го оставим без ток или без дърва.  Това е нашата дейност.

В момента сме включени в щаба за бедствия и аварии и изпълняваме поръчки по телефоните на нуждаещи се хора, които са трудно подвижни, не могат да излязат или са под карантина. Това е чест за нас, защото хората ни познават и ни имат доверие. Не всеки би отворил вратата си на непознати.

Има те ли много дарители, които ви помагат?

Движейки се в този труден период между хората по улиците и в магазините, непрекъснато ни се предлага помощ. Ядрото ни е много голямо, но никога не са излишни неща. Ето вчера ми се обади непознат номер. Беше момиче от Оризаре, което каза, че не е богато, но попита с какво може да ни помогне за Великден. Каза още, че произвеждала яйца, че имала брашно и можела да приготви нещо. И това не е единичен случай.

Наскоро един от общинските съветници Костадин Нищелков, който също много ни вярва, с наше съдействие раздаде тонове брашно из цялата селищна община, където хората могат да си замесят нещо. Поне като имат брашно, няма да бъдат гладни. Друг съветник - Венелин Ташев, който е почетен дарител и дългогодишен член на нашето звено на БЧК, закупи таблети за училището в Гюльовца, за да може децата да учат електронно. Ние помагаме не само в Несебър, а в цялата страна и на никой не сме отказали помощ. Не делим хората.

А как работите с кметската управа?

В първия си мандат като кмет на Несебър Николай Димитров ни извика в офиса си и ни каза: „Момичета, имам поглед върху вашата дейност и Ви давам пълни права. Не искам в община Несебър да има страдащи и гладуващи хора, до момента, в който се намесят социалните служби. Вие сте на първата грижа, защото сте доброволци. Моля Ви, имате моето доверие, моето желание да бъдете винаги подпомогнати, затова искам да реагирате на всеки сигнал за помощ. Вие ще бъдете връзката между мен и тези хора, които са нуждаещи”.

В тази връзка искам да ви кажа, че ако дойдете пред Общината, всеки ден може да видите, че минимум 5-6 човека чакат Димитров и всеки е със своите проблеми. Той вади от личните си пари да помага и след това влиза в административната сграда. Това е практика вече 4 мандата. Това не е нещо, което го прави показно. Просто е съпричастен.

Ще ви върна назад във времето. Спомняте ли си за случай на нуждаещ, който Ви е разтърсил и никога няма да забравите?

Случаите са много. Спомням си, когато млада майка на две малки деца почина, а съпругът й бе безработен и без никакви средства. Когато отидохме до дома им, майката лежеше на земята върху една черга. Веднага се погрижихме за децата, намерихме работа на таткото.

 Имахме случай и на жена от Стария град, която заварихме да е завита с три юргана, нямаше и храна, бе изоставена от всички. Осигурихме й продукти и дърва, а благодарните й очи дълго време ме преследваха.

Много често прибирайки се вкъщи не мога да ям, а после лягайки, много време разсъждавам.  Има случаи на хора, в които грешките са в самите тях. Често казвам, че един път тръгнеш ли надолу, ако никой не ти подаде ръка, ако никой не ти се довери, е много трудно да изплуваш.

Ако на вас трябва някой да ви помогне в дадена ситуация, към кого бихте се обърнала?

Ако аз трябва да искам нещо за себе си, бих се обърнала преди всичко към собственото си семейство и към най-близките ми хора. Не мисля, че трябва да търся помощ от хора, които са много по-зле от мен. Затова се старая колкото мога повече да направя аз, отколкото да искам за себе си.

Г-жо Чаушева, а кои са Нели и Калина. Разкажете ни повече за тях?

Ние сме едно цяло не само в БЧК и в тракийската група, но и в живота. Нели Илиева е една всеотдайна и много добра жена. Готова е да се хвърли във всичко, което касае организацията. Затова в Бургас ни казват, че сме 3 в 1. Нели е захарчето, Калина е млякото, а аз съм кафето. След като си вярваме и сме толкова време заедно, значи наистина се допълваме. Обикновено хората като ме видят, се обръщат да търсят и другите две.

Калина Наумова е непрекъснато на разположение на БЧК. Тя живее близо до офиса и когато някой се обади по телефоните, тя отива и отваря. В офиса имаме винаги трайни хранителни продукти, които закупуваме благодарение на община Несебър. Никой не си е тръгнал от офиса на БЧК без торба с хранителни продукти, която на момента може да го нахрани или пък да излезе необлечен. Ние сме направили едно средище, в което има всичко - топли завивки, одеяла, чаршафи, телевизори, мъжки, дамски и детски дрехи, бебешки пособия.

Каква е Виолета  Чаушева извън работата?

Без да звучи много грандомански искам да кажа, че Виолета Чаушева извън работата е интелигентна жена, която много чете, една жена, която бродира гоблени. В момента довършвам Мадам Помпадур по картина на Франсоа Буше. Виолета Чаушева е една много горда баба с две изключително красиви внучки. Виолета е една жена, която в този живот е получила всичко, което е искала, по простата причина, че е успяла да си го извоюва. До мен стои един съпруг, който винаги ме е обичал и подкрепял, до мен са и моите деца.

Виолета Чаушева е и човек, в който думата приятел има смисъл. Когато съм приятел на някой, съм му приятел не само когато той е добре, а най-вече съм приятел, когато той е зле. Но съм такъв приятел, който не се страхува да каже на човека до себе си, че не е прав в дадена ситуация.

Виолета Чаушева е една слънчева жена. Живея в къща с разкошна градина. В двора си имам огромна нектарина и кайсия, които дават плодове. Това е клетката на Виолета Чаушева в собствения й дом. Когато тръгна по улицата, не пропускам човек, на който да не се усмихна и когото да не поздравя. Това съм аз и няма как да бъда друга. Не мога да играя театър. Театърът се играе временно и ще дойде момент, в който ролята ще ти омръзне.

С какво бихте се занимавала, ако не бяхте доброволец?

Аз не съм само доброволец. Председател съм и на Тракийско дружество-Несебър. Към него има сформирана и фолклорна формация „Българка”, която 15 години пее и превзема световни сцени. Самодейци сме и имаме три Гран При - едното е от Чехия, от Виена и първото е от Велико Търново. Сега сме прекъснали заради извънредното положение, но иначе два пъти в седмицата се събираме, пеем, празнуваме рождени дни и събития. Запознаваме се с факти от историята, които не на всички са известни, особено от историята на тракийската голгота, която е много тежък извървян път.

Какво бихте призовали хората в Несебър и в цяла България предвид ситуацията, в която се намираме?

От няколко дни разсъждавам върху едно послание на вируса, което изтече във Фейсбук. Че той се появява на време, за да ни покаже истинските ценности на живота. Че сме забравили общуването помежду си, семейните ценности, свободното време, което трябва да отдадем за семейство и добродетели, а сме се устремили към лакомия, богатство, все повече материални блага.

Много отдавна си мисля, че това е някакъв ритник на вселената, която иска да ни вразуми, да ни каже, че тя е по-силна от нас. Затова осъзнайте се, елате на себе си, бъдете повече човеци и повече добри! Започнете да живеете един по-съобразен с природата живот.Слънцето пак грее, цветята пак цъфтят навън, когато природата реши - и дъжд вали. Животът продължава, просто трябва да оцелеем и нещата ще си дойдат на място. И това ще мине!

Снимка: Nessebarinfo.com