Проф. д-р Никола Шопов се занимава с преподавателска и научна дейност във Военномедицинска академия. Специалист по вътрешни болести, обща, авиационна и морска медицина. Повече от 30 години се занимава с водолазна медицина. Специализирал е в Холандия и Италия. Преди дни д-р Шопов бе водещ на голям семинар за безопасността при гмуркане в Бургас. Интервю на Грамофона нюз.

Проф. Шопов, колко години вече се гмуркате и защо избрахте подводната дейност?

Водолаз съм от 40 години, като по-активната ми дейност започна след като завърших медицина. Бил съм квартален лекар, където работих във вътрешно отделение. По-късно се освободи място за лекар-водолаз във Военноморската база във Варна. 15 години отговарях за водолазите на Флота и подводниците. През това време бях активно водолаз, но с годините се гмуркам все по-малко. Сега повече се занимавам с научна дейност.

Лесно ли е гмуркането, какви проблеми създава то и от друга страната кое е хубавото от тази дейност?

Водолазната работа има два аспекта - професионален и спортен. Преди 30-40 години дейността не бе така развита заради недостатъчното от една страна, и скъпото от друга оборудване.

От 15 години водолазната работа е доста по-достъпна, развива се бързо и любителите в този спорт се увеличават все повече. Радостно е, че се учеличават и клубовете, които обучават онези от хората, които желаят да се гмуркат във водата.

В кои години започват дейност първите любители водолази у нас?

След 1958 година излезе филмът „Светът на мълчанието“ на един от основателите на съвременната водолазна дейност в световен мащаб, французинът Жак-Ив Кусто.

Той е основател на Световната конфедерация по подводна дейност. Това бе една изключителна продукция и всъщност от тогава започват първите любители водолази. От 1960 досега България е активен член на конфедерацията -  имаме „Българска национална асоциация по подводна дейност“, а сдружение „Приятели на морето Бургас“ и специализираният магазин „Синхрон спорт“ Бургас са едни от активните клубове, които са в нея.

Кое по-точно дава удовлетвореност, когато човек е за по-дълго време под водата?

Водната среда не е типична за човека – ние не сме конструирани физиологично да преживяваме в такава среда. Тя обаче дава изключително спокойствие и красота. Като се има предвид, че 2/3 от света е море и там се е зародил животът, винаги гмуркайки се под вълните, човек може да се успокои, да види нещо различно и красиво, нещо впечатляващо.

Освен красотата и спокойствието обаче, крие ли рискове водводната дейност?

За да могат да се преодолеят предизвикателствата на подводната дейност, човек трябва да се запознае с някои особености, свързани с физиологията.

Колкото и да е безопасна водолазната дейност, тя крие някои рискове, свързани с високото налягане, това, че трябва да се дишат синтетични дихателни смеси с апарат,  с автомат. Има и някои специфично водолазни заболявания, които трябва да се познават, за да могат да се контролират правилно. Когато човек ги познава и колкото повече теоретична подготовка има той, толкова по-безопасно ще бъде гмуркането за него.

Какво трябва да бъде поведението на един водолаз при гмуркане?

Съветвам всеки, който иска да става водолаз, да не го прави самостоятелно, без да има съответната подготовка. Първо е необходимо да се изкара курс при инструктор- водолаз. Той ще обясни как да се извършва самото спускане, какви са безопасните начини за провеждането му, какви рискове може да има и оттам нататък човек ще може да трупа опит и знания, така че да има възможност все повече да повишава своята квалификация.

Има състояния, които могат да подложат човек на риск и затова е желателно той да бъде здрав, ако иска да става водолаз.

Иначе в любителски акпект спортът е прекрасен. Когато се извършва разумно с добра подготовка и екипировка, човек само може да се наслади на подводните красоти.

Популярен ли е водолазният спорт у нас?

В края на миналия век поради политически и икономически причини имаше застой, в който клубовете бяха малко затворени и тогава спорът не беше толкова популярен. Последните 15-20 години има все повече любители. В Египет водолазите имат повече печалби от такава дейност, отколкото посещенията на Пирамидите. Има хора, които посещават дестинации специално за водолазен туризъм.

Добро ли е за гмуркане Черно море?

Шири се една мантра, че Черно море не е кой знае колко гостоприемно по отношение на водолазния туризъм. Гмуркал съм с много чужди водолази, включително и военни, които са били изненадани от гмуркането в Черно море, тъй като видимостта обикновено не е хубава. Иначе пък приятното е, че не е солено. Когато има месеци и места, в които видимостта е много добра и си се научил да се гмуркаш в Черно море, после имаш чудесна перспектива и възможност да се гмуркаш в Червено или Средиземно море.

А къде сте се гмурал вие?

Доста съм обикалял. Специализирал съм водолазна медицина в Италия. Гмуркал съм се много в Сардиния, Лигурия, бил съм на много водолазни учения в Гърция и Турция. Навсякъде е различно и интересно. Човек където и да отиде, винаги има какво да види. Като всеки един друг спорт, и при водолазният трябва да се внимава. Колкото повече човек се обучава практически и теоретично в тази област, толкова ще бъде по-подготвен и по-уверен.

По каква научна дейност работите в момента?

В момента работим по три много интересни проекти, един български и два международни - за повишаване способностите на Флота. Единият е изключително интересен, при който ще провеждаме експериментални изследвания за физиологичните параметри на водолази под водата на голяма дълбочина – става въпрос за кръвно налягане, електрокардиограма.

Това се прави за първи път в такъв обем, в който ние се подготвяме. По този проект за ангажирани около 15 фирми от Европа и 7-8 страни. Аз съм ръководител на водолазната експериментална научна дейност. Проектът е няколкогодишен и в момента го превеждаме, а бенефициент е Българскияt флот. Очакваме интересни научни разработки.